Това зарадва Надаш, защото беше започнала да ненавижда Кива Лагос. Вярно, уважаваше я и всячески се стараеше да не я подценява, освен това разбираше, че макар Кива да е страховит противник, както доказваха твърде многото замразени уж скрити банкови сметки, може да е и ценен съюзник, пълен с вътрешна информация от имперското домакинство.
Но в крайна сметка Надаш просто не можеше да понася Кива — увереността ѝ, вулгарността ѝ, напълно анархичния ѝ външен вид, под който се криеше странно непоклатим вътрешен морал. Освен това ѝ се гадеше от факта, че Кива бе чукала до припадък брат ѝ Грени в колежа, макар че Грени никога не бе проявявал особен разум в избора на партньори. Надаш и Кива никога нямаше да бъдат съюзници.
Срамота, помисли си Надаш. Когато Друзин Улф ѝ разкри за своя гаф и опита на Кива да се възползва от него, Надаш нито за секунда не се поколеба за съдбата му. Той трябваше да умре, и то колкото се може по-скоро. Но въпреки всичко Надаш трябваше да помисли какво да прави с Кива. Колкото и да я мразеше (а Кива, без съмнение, изпитваше същото към нея), изглеждаше почти прахосническо да я дари със същата участ като Друзин Улф. Улф нямаше да липсва на никого дори за секундата, необходима му да се строполи на земята. Докато Кива щеше, поне за малко по-дълго.
И все пак Надаш не можеше да остави Кива да щъка по света и да сее хаос със самото си съществуване. Тя трябваше да бъде премахната от игралната дъска. Надаш я премахна и смяташе, че е постъпила мъдро.
Не за първи път Надаш се зачуди, някак абстрактно, дали в нея няма нещо сбъркано. Ако някой съставеше списък на деянията ѝ през последните няколко години, би предположил, че са дело на социопат. В края на краищата, тя бе подпомогнала разпалването на гражданска война, беше се опитала да убие емперо неведнъж, а два пъти, като втория път погуби собствения си брат като косвена жертва; участва в един опит за преврат и сега подготвяше втори, а през последните няколко седмици бе ликвидирала малък брой благородници. На хартия, това не приличаха на дела на добър или морален човек.
Не че Надаш се притесняваше дали е добра. Това беше за другите хора — онези, които нямаха власт, нито план да я докопат. Надаш не си спомняше някога да е била „добра“ в общия смисъл на думата. Любезна? Да. Почтителна? Когато е уместно и нужно. Добра? Не. Да е добра ѝ се струваше като абдикация. Като признание за поражение. Все едно е молителка, а не по-висша или поне равна на другите.
„Може би, ако беше добра, вече щеше да си омъжена за емперо и всичко това нямаше да е необходимо“, обади се един глас в главата ѝ, който звучеше досущ като майка ѝ. По план Надаш трябваше да се сгоди за Ренеред Ву, кронпринца на Взаимозависимостта, но работата се провали, защото се оказа, че Ренеред иска не толкова партньорка, колкото покорна изтривалка. Добра, покорна изтривалка. Надаш бе готова да се примири с много неща, за да бъде съпруга на емперо, но не и с това. Ето как се стигна дотук. (Това може да не се харесваше на майка ѝ, но пък тя бе убила Ренеред, саботирайки състезателната му кола, след което се опита да се отърве от сегашната емперо. Така че може би не беше най-подходящият човек, който да натяква на някого да бъде добър.)
Затова думата „добра“ липсваше в личния речник на Надаш. Там обаче я имаше думата „морал“. Надаш знаеше, че да убиваш хора и да организираш заговори не са обичайните белези за морална личност, във всеки случай не и сами по себе си. Но беше твърдо убедена, че за действията ѝ си има причини. Първата причина бе семейство Нахамапитин, което обективно бе по-висш род — не в някакъв нелеп евгеничен смисъл, а като цялостно влияние и важност на семейството и дома, които датираха още от най-ранните дни на Взаимозависимостта, когато Нахамапитин били едно от първите семейства, съюзили се с Ву.
Ву и имперският род като цяло неведнъж бяха губили пътя — всъщност точно такъв бе проблемът със сегашната емперо, която, ако не беше онази злополука (е, добре де, „злополука“), щеше да е в най-добрия случай учена от средно ниво в някоя затънтена система, много далеч от кулоарите на властта. Ето защо Простър Ву се бе съгласил да сложи Надаш на трона. Той знаеше, че е време там да седне човек, който има куража да предприеме трудни действия, и че никой в семейство Ву, включително и той, не е готов на това. Като част от сделката Надаш бе обещала да се омъжи за някой Ву и наследникът ѝ да носи тяхната фамилия, когато всичко се уталожи и в системата на Край бъде основана нова империя.