— Ти бъзикаш ли се с мен?
— Хайде, угоди ми.
— Последното, което помня, преди да се събудя тук, е как ме гръмнаха в шибаното лице. Когато се събудих тук, се намирах в стая с размери на шибан килер, където останах четири шибани дни само с кутия протеинови блокчета и шибана химическа тоалетна за компания. Между другото, тоалетната е шибано оплескана.
— След четири дни е нормално. Продължавай.
Кива посочи зад себе си.
— После отлостиха вратата на килията ми и твоите приятелчета Кикотчо и Пикотчо ми казаха да дойда с тях. И ето ме тук. Край. Къде съм, да ти го начукам?
Развеселеното изражение на Робинет не се бе променило значително, откакто Кива влезе в стаята, и това я дразнеше.
— Ти си на товарния кораб „Нашата любов не може да продължи“, който преди… — Робинет си погледна часовника — … четиресет и пет минути влезе в струята на Потока за системата Бремен — пътуване, което ще ни отнеме петнайсет дни и четири часа, плюс-минус някой час. През предишните четири дни ускорявахме към струята. Имах нареждане да не те пускам от каютата през тези четири дни. Работодателят ми бе категоричен по този въпрос. Затова ти осигурихме протеиновите блокчета и химическата тоалетна. Предполагам, съобразила си, че в легена имаше вода.
— Имаше вкус на пикня.
— Е, при положение че е преработена, нищо чудно. Става за пиене, но само едва-едва.
— Шибай се.
— Работодателят ми отбеляза, че може да си враждебна — каза Робинет.
— За мен това не е враждебност — уведоми го Кива.
— Предполагам, враждебност ще е, ако прескочиш бюрото и ме удушиш.
— Като за начало.
— Справедливо е — рече любезно Робинет, а после бръкна в бюрото си, извади пистолет и го насочи към Кива, леко допрял пръст до спусъка. — Това би трябвало да запази нещата в рамките на учтивостта.
— Шибай се.
— Или поне в рамките на някаква учтивост.
— Защо пътуваме към Бремен, да ти го начукам?
— Защото другия месец е Октоберфест, а аз никога не съм ходил на него.
— Зададох ти сериозен въпрос.
— А пък аз ти отговорих напълно сериозно. Работодателят ми даде изрични нареждания да те изведем от системата на Средоточие, но не уточни къде да те закарам. Аз предложих системата Бремен, защото пътуването дотам през Потока е сравнително кратко, струите от и до Средоточие се предвижда да останат стабилни още няколко години и защото Октоберфест ми звучи като голям купон. Казват, че датирал още от времето на Земята. Никога не съм ходил на него. Така че защо не? Моят работодател не възрази, и ето ни на път.
— Нека позная кой е този твой загадъчен работодател.
— Не е нужно да гадаеш — каза Робинет. — Надаш Нахамапитин. Същата, която нареди да те гръмнат в лицето със зашеметяващи сачми. Между другото, как се чувстваш?
— А ти как мислиш, че се чувствам, да ти го начукам? — тросна се Кива. — Все едно са ми метнали в лицето шепа камъни.
Робинет кимна.
— Видът ти също е ужасен. Имаш множество малки убождания, където сачмите са проникнали в главата и шията ти.
— Благодаря, скапаняко.
— Добрата новина е, че зарастват сравнително бързо. Почти със сигурност ще заздравеят, докато стигнем до Бремен.
— А после какво?
— Както вече казах: Октоберфест.
— Имам предвид, какво ще стане с мен, шибан малоумнико?
— Още не е решено. Казаха ми, че щом стигнем до Бремен, ще получим нови инструкции. Трябва да чакаме два месеца. Ако дотогава инструкциите не пристигнат, трябва да те изхвърля през някой въздушен шлюз. Имаме три. Можеш да избираш.
— Не разбирам — каза Кива. — Защо ще ме оставя жива, щом смята да ме изхвърли през някой шибан въздушен шлюз?
— Попитай я сама.
— За мое голямо неудобство в момента я няма тук, шибаняко гламав.
— Виж… ако оставя този пистолет, обещаваш ли да не прескачаш бюрото?
— Нищо не обещавам.
— Ще поема този риск. Моля, имай предвид, че пистолетът е кодиран за моите пръстови отпечатъци, така че дори да го грабнеш, няма да ти свърши никаква работа.
— Мога да те пребия до смърт с него, да ти го начукам.
— В такъв случай просто ще го прибера обратно в бюрото — каза Робинет и го направи. От същото чекмедже извади плик, който връчи на Кива. — Това е от работодателката ми. Изричните ѝ нареждания бяха да ти го дам, когато те освободим от килията.
Кива изгледа сепнато плика.
— Шибани боже! Тя злорадства писмено.
— Възможно е — съгласи се Робинет. Посочи плика. — Ако не възразяваш, след като го прочетеш, бих искал да знам какво е написала.