— Какво ти пука?
— Любопитен съм, нищо повече. Тя беше пътничка на този кораб в продължение на няколко месеца. От момента, в който майка ѝ и онези другите бяха арестувани за измяна, до не много отдавна. Доколкото разбирам, намерила си е по-добри условия, за което не мога да я виня.
— Да, този кораб е помийна яма, според това, което видях — изсумтя Кива.
— Може би, но предвид положението ти, лейди Кива, по-добре да си в него, отколкото извън него.
— Тук си прав — призна Кива. — Значи да разбирам, че Надаш не е била особено популярна на кораба ти?
— Мисля, че учтивият евфемизъм е „държеше се настрани“.
— Тогава защо, да ти го начукам, ѝ вършиш мръсната работа?
— По най-очевидната причина, лейди Кива: тя ми плаща много добре, за да го правя.
— Аз мога да ти платя повече — каза Кива.
— Може и да можеш, теоретично. Но на практика, ти си на този кораб, без достъп до никакви фондове, докато Надаш Нахамапитин вече ми плати в аванс половината, което само по себе си е повече, отколкото съм изкарал през последните две години. Така че твоите пари — ако носиш у себе си някакви, обаче не носиш — буквално не вършат работа тук. Извинявай.
— Допускаш грешка.
— Възможно е, но се съмнявам. Бях чувал за Надаш Нахамапитин дълго преди пътищата ни да се пресекат. Тя ми прави впечатление на необикновено решителна жена и е най-неподходящият човек, с когото да си разваляш отношенията. Затова ще ѝ взема парите и ще си останем в добри отношения, ако не възразяваш.
Кива изпръхтя. Капитан Робинет взе това за потвърждение и продължи.
— Междувременно, имаш два варианта, лейди Кива. Първият е да избереш да се държиш прилично, което ще рече да стоиш в зоните, в които ти кажа да стоиш, и да не пречиш на управлението на кораба и работата на екипажа. В този случай ще ти се позволи известна свобода на придвижване и достъп до таблет за развлечение. „Нашата любов“ не е туристически лайнер и на него няма кой знае какво за правене, освен това всички знаят защо си тук и няма да са склонни да те дундуркат. Но това е по-добро от алтернативата.
— Която е?
— Да решиш да ми създаваш неприятности, лейди Кива. В който случай ще те заключа обратно в твоя килер с протеинови блокчета и химическа тоалетна и ще можеш да броиш нитовете на стената. А ако си особено несговорчива, току-виж те изхвърля през някой въздушен шлюз, без да чакам разрешение.
— Това не би се харесало на Надаш — изтъкна Кива. — Тя не ти плаща да вземаш решения.
— Вярно е. Парите са си нейни. Но това е моят шибан кораб, лейди Кива. Прощавай за езика. Е, какво решаваш?
— Ще бъда добричка.
— Ето това исках да чуя. — Робинет бръкна пак в бюрото си и извади един таблет, който подаде на Кива. — Това има достъп за гости и включва информация за кораба и услугите, които екипажът може да осигури. Имаш достъп до корабния лекар, от който ти предлагам да се възползваш, а ако говориш с домакина, може да ти намерим допълнителен комплект дрехи. Смятай ги за подарък от мен. Като жест на добра воля.
— Благодаря — отвърна саркастично Кива.
— Няма защо — каза Робинет без нито грам сарказъм. — На борда има двама секструженици, но те са за разтуха на екипажа, а и ти нямаш никакви пари, така че навярно трябва да ги пропуснеш. Но можеш да се чукаш с всеки друг от екипажа, когото харесваш, стига това да не разстройва работата на кораба и общото спокойствие.
— Нещо не съм в настроение.
— Пътуването до Бремен ще продължи две седмици. Може да размислиш. Както и да е, ето ти таблета и писмото, и сега вече знаеш къде си и защо. Имаш ли други въпроси в момента?
— Не и към теб — рече Кива.
— Тогава си свободна. Кикотчо или Пикотчо, както ги наричаш, ще те придружи обратно до каютата ти. И, лейди Кива, ако ми позволиш да предложа нещо.
— Какво?
— Може да си забелязала, че при днешната ни кратка беседа бях толерантен към твоите заплахи и отношение — изтъкна Робинет. — Така е, защото ги намирам за странно очарователни и защото знам, че да прекараш четири дни в една дупка би направило всекиго раздразнителен. Но не ти препоръчвам да продължиш да се отнасяш така към мен оттук нататък, особено пред екипажа ми. „Нашата любов“ може да е помийна яма, както ти го описа, но е помийна яма, която се нуждае от строга дисциплина, и аз не мога и няма да търпя нещо, което пречи на това. Разбрахме ли се?
— Идеално.
— Добре. Освен това настоятелно ти препоръчвам да не опитваш подобно отношение към екипажа.
— Защо? Защото би било гадно ли?