— Не, защото ще счупят острието на някой нож за масло в шията ти.
— Стори ми се, каза, че поддържаш строга шибана дисциплина на този кораб.
— Казах, че корабът се нуждае от строга дисциплина. Не съм казвал, че ако решиш да изпробваш това предположение, няма да свършиш мъртва.
Писмото на Надаш, разбира се, беше адски дразнещо. Гласеше следното:
Кива, понеже знам, че се чудиш, ето защо те оставих жива:
1. Защото ми е забавно да те държа жива на онзи скапан кораб.
2. Защото си ми нужна жива, за да получа достъп до някои от онези все още замразени сметки.
3. Защото това ще държи юздите на майка ти и на Дома Лагос. Има определена полза от финото изкуство да държиш заложници.
Трябва да отбележа, че последната точка все още я пазя като коз. Доколкото хората знаят, ти си била убита заедно с Друзин Улф. След като моя наемник уби Улф и зашемети теб, собствената ми линейка беше първата пристигнала на местопроизшествието и те откара. Съжалявам да ти съобщя, че ти умря по пътя за болницата и тялото ти веднага бе пратено в затворен ковчег на Икои. Набедих Улф за цялата работа; бил е убит от собствените си некадърни наемници. Трудно се намира добра работна ръка.
— Ах ти, подла шибана гадино — изруга на глас Кива, докато четеше последната част. — Наистина се мислиш за много умна.
Оставих те жива засега, но очевидно не мога да те държа на Средоточие. Затова в момента пътуваш към Бремен. Мисля, че знаеш какво съм планирала. Имам причини да смятам, че то ще се случи скоро. Ако всичко мине успешно, е възможно да те повикам обратно, за да си върна собствеността и да обсъдим с теб, като главен преговарящ на твоето семейство, положението на Дома Лагос при новия режим. В края на краищата ти положи толкова грижи за Дома Нахамапитин, докато имаше привилегията да се грижиш за интересите му. Чакам с нетърпение да ти върна услугата.
Ако ли пък всичко не мине успешно, тогава, съжалявам да го кажа, вероятно няма да съм в състояние да пратя по-нататъшни инструкции на капитан Робинет и екипажа му по отношение на теб. Сигурна съм, че капитанът вече ти е казал какво означава това. И преди да му подшушнеш, че провалът ми ще означава, че той няма да си получи остатъка от парите, трябва да те уверя, че той знае, че остатъкът вече се намира в доверителна сметка на Първа стъпка. Съжалявам, че те разочаровам по тази точка.
Опасявам се, че нямам какво повече да ти кажа, освен че трябва да ми пожелаеш късмет. Животът ти зависи от моя успех. Приятен Октоберфест!
Кива прочете писмото, прочете го още веднъж, а после за по-сигурно още веднъж, след което го накъса на малки парченца, отиде до тоалетната за екипажа надолу по коридора от своя килер, хвърли парченцата в тоалетната, свали си гащите, седна и се изпика върху тях. Това не промени по никакъв начин положението ѝ, но я накара да се почувства по-добре.
Като свърши тази работа, Кива се върна в килера си и обмисли ситуацията, в която бе попаднала, и какви бяха предимствата и активите ѝ в момента.
Предимства: Беше жива, да му го начукам, което наистина ѝ дойде малко изненадващо, след като я бяха гръмнали в лицето. Капитанът бе прав, че в момента не изглеждаше красива — цялото ѝ лице беше осеяно с дупчици и подкожни кръвоизливи, където мъничките частици упойка бяха проникнали в кожата ѝ, за да бъдат абсорбирани — но това не бе нещо, за което Кива се притесняваше. То нямаше да я забави ни най-малко.
Активи: Мозъкът ѝ. Тялото ѝ. Не точно лицето — виж по-горе относно дупчици и кръвоизливи, — но всичко друго отвътре и отвън работеше с пълна пара. Плюс сегашното ѝ състояние, което беше шибано бясна.
Не просто шибано бясна на Надаш Нахамапитин, да сме наясно, макар че Кива наистина ѝ беше шибано бясна. Надаш бе наредила да я гръмнат в лицето, да я отвлекат и да я пратят в космоса с кораб, който си бе на практика развъдник на шибан тетанус. Надаш имаше нужда от корекция на поведението и на Кива много ѝ се искаше тя да е тази, която ще внесе корекцията.
Но човекът, на когото бе най-шибано бясна, беше самата тя. Сеня се бе оказала права: Надаш спипа Кива, когато не очакваше. Кива беше отишла на срещата с Друзин Улф, уверена, че има преимущество и че Улф и Надаш ще се хванат на плана ѝ точно както го бе замислила. Бе прекалено уверена и недостатъчно подготвена, в резултат на което я гръмнаха в лицето и сега съдбата ѝ се намираше в ръцете на шибаната Нахамапитин.
Кива отдели един момент, за да помисли за Сеня, която почти със сигурност я смяташе за мъртва и трябваше да се справя със загубата ѝ. Усети как нещо я пробожда, нещо, което не бе съвсем сигурна дали е изпитвала преди — скръб, но не за някой покойник (покойницата трябваше да е тя, ама не беше), а за жив човек, който трябваше да премине през личната си скръб по един покойник. Не беше справедливо към Сеня да преживява тази мъка и макар че Кива никога не се бе заблуждавала, че светът е справедлив, това ѝ се струваше малко прекалено; нещо съвсем конкретно, за което Надаш трябваше да си плати.