Така че да, Кива беше шибано бясна. Бясна на Надаш. Бясна на себе си. Бясна заради Сеня. И бясна, че се намира на кораб, който изглеждаше направен предимно от ръжда и плюнка, и се носеше към шибания Октоберфест, където и да се намираше тази шибана гадост.
Кива се бе издънила. Време беше да си върне своето.
Разполагаше с петнайсет дни и малко под два часа, за да го направи.
Така че се залови за работа.
16
Марс Клермон не се смяташе за човек, предразположен към резки емоционални промени, но трябваше да признае, че последните няколко дни наистина му бяха разказали играта.
Първо дойде осъзнаването, че Кардения — жената, която той (да, наистина) дълбоко обичаше въпреки невъзможния факт, че тя бе също така Грейланд II, емперо на Взаимозависимостта — го е лъгала. Не за нещо дребно, като например че ѝ харесва как ѝ прави масаж на стъпалата, нито дори за нещо голямо, като да му изневерява с някого друг от двора си, защото тя бе емперо и кой можеше да ѝ попречи? Беше го лъгала в най-големите възможни мащаби, като му възложи една невъзможна задача — задача, от която зависеха милиарди животи и чийто неуспех щеше да го натика завинаги в прахта, — а после скри от него информация, която би могъл да използва, за да реши тази невъзможна задача.
Даже сега на Марс му бе трудно да опише гнева и смазващото разочарование, които бе изпитал, когато осъзна какво е направила Кардения, и почти обидното оправдание, което тя му бе дала за действията си. Да иска от Марс да намери начин да използва мимолетните струи на Потока, за да спаси милиарди животи, без да му предостави свръхнапредналата наука, използвана при Разкъсването, беше като да искаш от някого да излекува силно заразна болест, а после да не му кажеш за теорията за микробите, цялата информация за която случайно имаш подръка.
Кардения бе изтъкнала, че когато хората за последно са разполагали с това конкретно познание, те едва не са се самоунищожили и в крайна сметка са се поставили в положението, в което са днес. С това Марс не можеше да спори, но бе възразил, че това е било преди време, а сега нещата са различни и никой, който работи с тези данни днес, няма да е толкова тъп, че да ги използва за същата цел. Тогава Кардения му се изсмя в лицето и нещо в него я разлюби в този момент.
Двамата бяха спорили и се бяха карали, и Марс бе казал някои доста непростими неща, преди да изхвръкне ядосан от стаята и да отиде да се цупи в ергенската си квартира, която бе два пъти по-малка от личната баня на Кардения. Там покипя известно време, докато Кардения отиде да поговори с предците си или както там наричаше онова, което правеше в Стаята на спомените. Марс бе възнамерявал да свърши някаква работа, но вместо това преиграваше отново и отново в главата си подробности от караницата, като обръщаше особено внимание на това как Кардения му се бе изсмяла в лицето.
Очакваше, че колкото повече повтаря този момент в ума си, толкова повече ще се ядосва. Но всъщност, колкото повече го повтаряше, толкова повече се натъжаваше и депресираше. Отне му дълго време да разбере защо: Не защото грешеше, а просто защото Кардения също не грешеше и вероятно не грешеше повече от него. Той беше учен и честно казано, не бе най-проницателният наблюдател на човешки ситуации. Никога не би злоупотребил по този начин с данните за Разкъсването и не можеше да си представи, че някой от учените, с които работеше, би го сторил. В края на краищата, всички те се опитваха да спасят вселената.
Но за момент бе забравил, че Кардения е също така Грейланд, както и за нещата, с които трябва да се оправя ежедневно: изтощителния опортюнизъм и политическо маневриране в нейния свят; многото хора, които искаха нещо от нея или биха се зарадвали да вземат нещо от нея; потискащата реалност да знае, че има хора — какви ти хора, цели конспирации от хора, — които изобщо не биха се замислили да я убият, за да я премахнат от пътя към собствените си егоистични цели.
Кардения — гаджето на Марс, жената, която той знаеше, че обича — беше сладка, мила, несръчна и малко завеяна. Грейланд II, емперо на Взаимозависимостта, не можеше да си позволи да е никое от тези неща. А двете бяха един и същ човек. Когато той каза наивните си думи на Кардения, Грейланд бе тази, която им се беше присмяла. Защото Грейланд разбираше.