Осъзнаването на природата на спора им не накара Марс да се почувства по-добре; всъщност го накара да се почувства много по-зле. Толкова зле, че си даде сметка, че трябва да отиде и да се извини на Кардения, колкото и да се дразни, че тя не иска да му даде данните за Разкъсването.
Щом взе това решение, Марс наплиска лицето си с вода и тъкмо се канеше да тръгне обратно към Кардения, за да пълзи в краката ѝ, когато му се обади Сеня Фундапелонан и му съобщи, че Кива Лагос била убита в парк „Атавио VI“.
Тази вест му подейства като удар в корема. Марс не бе виждал много Кива, откакто пристигна на Средоточие и се забърка с Кардения; самата Кива също си имаше предостатъчно работа с управлението на делата на Дома Нахамапитин, а по-късно и с новата си връзка със Сеня. Но Марс си спомняше с умиление за пътуването им към Средоточие и за времето, прекарано заедно, и ценеше факта, че тя бе твърда съюзница на Грейланд в момент, когато емперо отчаяно се нуждаеше от съюзници.
Сеня се бе обадила на Марс, защото знаеше, че това е най-бързият начин новината да стигне до Кардения; иначе пак щеше да стигне, но трябваше да мине по няколко канала, преди да се озове на прага ѝ. Марс изказа съболезнования на Сеня, а после прекоси необятните простори на двореца и стигна до покоите на Кардения точно когато тя излизаше от Стаята на спомените.
Каза ѝ за Кива Лагос. А после, когато и двамата се наплакаха, тя му съобщи, че ще му даде данните за Разкъсването.
— Честно казано, не мога да го осмисля в момента — бе всичко, което Марс успя да отвърне.
Трупът на Кива Лагос бе разпознат по пръстови отпечатъци и ДНК. Смъртта ѝ бе потвърдена от болницата, а тялото ѝ, в съответствие с писмените ѝ указания, бе запечатано в нискотемпературен ковчег и пратено със следващия транспортен кораб към системата Икои. Даже Сеня не бе успяла да пристигне в болницата, преди да запечатат ковчега; оставиха я три минути с него, преди да го пратят по най-експедитивния начин на „Това си е вашето мнение, сър“, за да може да стигне, преди корабът да отлети.
По една тъжна ирония „Вашето мнение“ навлезе в плитчината на Потока за Икои малко повече от час след пристигането на „Тази нерешителност ме побърква“ — превозващ графиня Хума Лагос, майка на Кива и глава на Дома Лагос, дошла на Средоточие за среща на системните директори на Дома. Грейланд помоли Марс да отиде като неин представител при графиня Лагос, да ѝ предаде личните ѝ съболезнования и да увери графинята, че публичният разрив между дъщеря ѝ и емперо е бил скалъпен.
Графиня Лагос не само че не изглеждаше никак загрижена за публичния разрив между дъщеря си и емперо, но и не изглеждаше особено опечалена от смъртта на дъщеря си.
— Видяхте ли трупа? — попита тя Марс в офиса на Кива в Дома на гилдиите, когато той дойде да ѝ поднесе съболезнованията на емперо.
— Тялото е било идентифицирано по два различни начина — отговори Марс.
— Не ви попитах това — каза графиня Лагос.
— Аз лично не съм го видял.
— Нито госпожица Фундапелонан. Тя ми каза, че ковчегът бил запечатан, преди да стигне дотам. Нито пък някой от персонала на Кива тук, в Дома на гилдиите, я е видял, за да идентифицира тялото — било то от Дома Нахамапитин или от Дома Лагос. Единствените, които са я видели, са санитарите, откарали тялото ѝ в болницата, и лекарите, които са я обявили за мъртва при пристигането ѝ. Никой от тях не я познава.
— Имало е отпечатъци и ДНК — отбеляза Марс.
Графиня Лагос го изгледа снизходително.
— Лорд Марс, напомнете ми. Вие ли сте приятният младеж, когото дъщеря ми използваше за креватна играчка по време на пътуването си от Край до Средоточие.
— Аз… не бих се изразил точно така, но да, милейди.
— Тя имаше високо мнение за вас, в няколко отношения.
— Ъъъ, благодаря.
— Но за целите на този разговор май си спомням, че точно преди да скочите от Край, корабът ви бил нападнат от пирати и се наложило да се преструвате на някого друг, а това изисквало фалшива ДНК проба. Вярно ли е?
— Да.
— А преди това, за да се качите изобщо на кораба, сте приели фалшива самоличност, което изисквало фалшиви пръстови отпечатъци и ириси. Или поне така ми го разказаха. Това също ли е вярно?
— Да.
— Е, в такъв случай, лорд Марс, нека ви попитам пак. Видяхте ли трупа на дъщеря ми? Вие или някой, който я е познавал?
— Не.
— И ще се съгласите ли, че нейният труп в кавички е бил запечатан в ковчега необичайно припряно и почти със същата бързина е бил тикнат в един минаващ оттук кораб?