Второто, което научи, бе, че учените от Свободните системи не са били чак толкова умни.
Например, те разбирали, че Потокът вибрира, но не си давали сметка, че е течен.
Е, приблизително. Да се опитваш да опишеш математическите основи на Потока на човешки език бе като да се опитваш да опишеш съдържанието на един речник чрез танц. Всъщност Потокът нито вибрираше, нито се държеше като течност в смисъла, който човешкият мозък влага в тези понятия. Бе по-точно да се каже, че по няколко пространствени направления, някои от които бяха вложени в други, а пък трети се изразяваха дробно, Потокът имаше честота в състояние на покой, която можеше да се манипулира локално с добавяне на енергия към нея — и по този начин плитчините и струите на Потока можеха, теоретично, да бъдат накарани да се разширяват или свиват, или да се движат в обикновеното пространство-време. Ето как Свободните системи бяха прекъснали струята на Потока, водеща навън от тяхната територия; бяха създали хиперпространствения еквивалент на резонатор, бяха го вкарали в струята и го бяха задействали, за да прекъснат тази конкретна струя. Това бе Разкъсването.
Това, което те не разбираха, бе, че от гледна точка на динамиката Потокът не се държи като енергия, а като течност, което бе довело до възникване в него на аналози на ударните вълни и области с ниско налягане. Със задействане на резонансната си бомба учените от Свободните системи не просто бяха усилили Потока, а го бяха надупчили, създавайки многоизмерни кухини, които го разтърсваха при свиването си.
В крайна сметка отзвуците от резонатора на Свободните системи бяха утихнали, без да засегнат нищо друго освен прекъснатата струя. Ефектът от надупчването обаче се бе разпространил из Потока, дестабилизирайки онази негова част, която бе свързана с Взаимозависимостта, а и още покрай нея. Доколкото Марс можеше да разбере, математиката сочеше, че този ефект продължава да се разпространява, отеквайки през неописуемата тъкан на Потока.
Цялата математика беше пред очите му: кухините, както и вибрациите. Учените, участвали в създаването на резонатора, прекъснал струята на Потока навън от Свободните системи, или бяха пропуснали това, или пък го бяха видели, бяха разбрали последствията и бяха решили да ги пренебрегнат.
Или може би не да ги пренебрегнат. Може би бяха видели, че ефектите ще се върнат да ги тормозят чак след петнайсет века, и бяха решили да оставят на бъдещето да се справя с проблема, или пък си мислеха, че докато той се превърне в проблем, те самите ще са намерили начин да се справят с него.
Само че не бяха намерили; заради техните действия цивилизацията на Свободните системи бе потънала в анархия, толкова повсеместна, че големи области от историята и науката били изгубени за потомците им. И заради тази загуба потомците им не само че бяха крайно неподготвени за последиците от Разкъсването, но и дори не знаеха, че тези последици идват.
Марс се зачуди дали учените от Свободните системи са предупредили своите политици и лидери за последиците от Разкъсването, дали са се тревожили какво пускат срещу неизброими поколения свои потомци в бъдещето, или са били въодушевени от това, което правят в момента, и наивно са вярвали, че всякакви евентуални последици ще бъдат решени в рамките на техния живот.
Какъвто и да бе отговорът, здравата се бяха издънили.
— Ти беше права — каза Марс на Кардения по-късно, докато се опитваше да ѝ обясни всичко това. — Хората са ужасни и не можеш да им повериш знание. По-добре сме си били в пещерите, когато сме търкали две пръчки, за да запалим огън.
Кардения се усмихна. Явно извинението на Марс бе прието.
Като оставим настрани сегашния му песимизъм за човешката природа, Марс имаше едно предимство пред злополучните учени на Свободните системи и то бе, че разбираше природата на Потока и как му влияят „кухините“. На този етап нямаше начин да се спре ефектът, започнал преди хиляда и петстотин години. Така наречените стабилни струи на Взаимозависимостта бяха обречени да изчезнат и нямаше да се оформят отново още хиляди години. Този влак вече го бяха изпуснали.
Но същите кухини, които унищожаваха стабилните струи на Потока, създаваха мимолетни струи, докато хаотичните ефекти от тях пробягваха през тъканта на Потока. Мимолетните струи не бяха точно нови — математиката сочеше, че се появяват от векове. Но имаше нещо като скупчване — в някои периоди те се появяваха по-често, отколкото в други. В момента живееха в период на активност, който щеше да продължи няколко десетилетия. Марс предричаше, че ще има и други периоди на активност, появяващи се на интервали, които на пръв поглед може да изглеждат случайни, но са ясно определени от математиката.