— Какво означава това за нас? — попита Кардения.
— В момента не много — призна Марс. — Но ако има начин да се научим да манипулираме тези мимолетни струи и плитчините им, това може да ни спечели известно време. Няма да се налага да местим всички наведнъж. Можем да ги местим малко по малко, от една система на следващата, докато всички стигнат до Край.
— И колко време ще отнеме това?
— Знам ли… двеста години?
— Та ние не можем дори да накараме парламента да излезе с план в рамките на шест месеца — възрази Кардения.
— Съгласен съм, че хората са проблем — каза Марс.
— Тогава как ще го решим?
— Не знам. Може би да направим така, че да живеят по-дълго, за да им се налага да се справят с последиците от действията си?
— Голям си оптимист — подхвърли Кардения.
— Очевидно.
Тя се изкикоти, което зарадва Марс. После попита:
— Е, и как ще контролираме мимолетните струи на Потока?
— Ще направим резонатор.
Кардения спря да се усмихва.
— Същото онова нещо, което е създало целия проблем?
— Не същото. Подобно. Този ще разширява плитчината, а няма да я свива.
— Колко време ще е нужно, за да го направим?
— Не чак толкова много. Плановете ги има в данните. Най-големият проблем е, че той изисква абсурдно количество енергия.
— Колко?
— С нея можем да осветяваме цял Си’ан в продължение на месеци. И цялата трябва да бъде освободена наведнъж. Но преди да стигнем дотам, трябва да наблюдавам зараждането на мимолетна плитчина на Потока. Трябва да видя дали действителното събитие съответства на данните, които имам. Трябва ми поне една сигурна отправна точка, преди да се заема с каквото и да било.
— Кога можеш да го направиш?
— Е, добрата новина е, че е предсказана появата на една такава в системата на Средоточие до десет дни — съобщи Марс. — Не толкова добрата е, че ще ми трябват осем дни да стигна дотам с „Оверн“. Значи трябва да замина утре.
Кардения се намръщи.
— Това е малко внезапно.
— Щях да ти кажа по-рано, но бяхме скарани. А после бяхме заети с Кива.
— Да. — Кардения не беше убедена в теорията на графиня Лагос за дъщеря ѝ, но Марс успя да я придума да накара хората си да проверят при следователите на Първа стъпка за изчезнали жени, които отговарят горе-долу на описанието на Кива.
— Вече уведомих Шанвер и той е готов да потеглим по всяко време. Нужно ми е само разрешението ти за излизане от дока.
— Бих могла просто да те задържа тук — каза Кардения. — Да оставя Шанвер да се оправя с всичко.
— Искам да го видя със собствените си очи.
— Не можеш. Плитчините на Потока са невидими.
— Знаеш какво имам предвид.
— Знам.
— Не се притеснявай. Става дума само за две седмици, и то в границите на системата. Можеш дори да ми пишеш. Скоростта на светлината работи.
Кардения го смушка.
— Благодаря, че ме караш да изглеждам като лепка.
— Аз нямам нищо против.
— Ще ти напомня, че си го казал, след като ти пратя шестнайсет съобщения за един ден.
— Нямам търпение.
Кардения стана пак сериозна.
— Мислиш ли, че наистина ще успеем да направим това?
— „Това“ в смисъл „да пренапишем из основи разбирането си за физиката на Потока, за да намерим начин да манипулираме плитчините, което никой не се е опитвал да прави досега, с цел да спасим милиарди хора въпреки упоритите опити на други да ни убият и да осуетят плановете ни“? — попита Марс.
— Да — потвърди Кардения. — Същото.
— Не — отвърна Марс, защото на този етап смяташе, че ѝ дължи честен отговор. — Не мисля, че наистина ще успеем.
— Тогава защо се опитваме? — попита Кардения.
Марс се замисли за момент.
— Размишлявах доста за учените, които са задействали Разкъсването — каза той. — За какво са си мислили, когато им е хрумнала идеята. За какво са си мислили, когато са конструирали устройството и са го задействали. И за какво са си мислили, когато всичко започнало да рухва около тях заради онова, което са направили. Знаеш ли?
— Знам.
— Аз имам шанс да помогна да оправим нещата. Не особено добър шанс, разбирам това. Всъщност, много малък шанс. Едно на милион, може би. Почти не си струва. Но алтернативата е да не правя нищо. Да оставя провалите на тези отдавнашни учени да продължават да определят съдбата ни. Ако не успеем, няма да е защото не сме направили нищо, Кардения. Ще сме си отишли, борейки се. Ще сме си отишли, докато се опитваме да спасим всички.