— И как успяваш да не полудееш? — попита Грейланд.
— Аз не съм будна през цялото време. Когато ти не си тук, и мен ме няма, освен в най-абстрактен смисъл. Джии се занимава с всички ежедневни дейности и ме осведомява, когато съм будна. Той не е само лице, а истинско, макар и ограничено същество. Тъкмо той събира всички онези тайни например, а не лично аз.
— Ти обаче ги знаеш всичките.
— Да. Открихме тази тайна — тайната на машинното съзнание — по чист късмет. Не исках да губя повече информация.
— Но никога не си я споделила с никого. Преди мен. А и аз трябваше да ти я изкопча. Ти ме излъга, че не я знаеш. А после накара Джии да ми я поднесе. Но през цялото време си била ти.
— Имам сложен и може би неудовлетворителен отговор на това — каза Рашела.
— Нямам търпение да го чуя.
— Отговорът, който ти дадох, бе същият, който щях да ти дам, ако бях жива. Когато бях жива, не знаех за Разкъсването, нито за Свободните системи, нито за Тристранния договор, всички тези неща, за които ме попита. Научих за тях по-късно, след като умрях; откри ги Джии, или пък бяха открити от други.
— Но ти току-що каза, че тази технология — Грейланд махна към Стаята на спомените — е била разработена от Свободните системи.
— Казах, че датира от онова време. Когато я открихме, не знаехме почти нищо за цивилизацията, която я е създала. Аз не знаех, когато бях жива, затова и не ти съобщих. Вместо това оставих Джии да го направи.
— Значи твърдиш, че това, което си ми казала, е било вярно… от определена гледна точка.
— Точно така.
— Боже господи — възкликна Грейланд. — Непоносима си!
— Според мен пък просто спазвам правила, които гарантират, че ти — или всеки друг емперо, който дойде тук за съвет — ще получи възможно най-автентично преживяване.
— В това няма нищо автентично! — избухна Грейланд. — В теб няма нищо автентично. Ако беше автентична, щеше да си мъртва, а не някакво… зомби, което се спотайва в стая в имперския дворец!
— Тогава нямаше да знаеш всичко, което знаеш сега — изтъкна Рашела. — За миналото. За всички тайни и планове на благородниците, които впрочем са насочени срещу теб. Автентична или не, аз ти бях много полезен инструмент. И ако оплакването ти срещу мен е, че съм те излъгала и съм скрила някои неща от теб, значи двете сме си лика-прилика. Ти съвсем наскоро направи същото с Марс.
— Мислех, че имам основателни причини за това.
— Знам. Точно както аз вярвах, че имам основателни причини да направя това, което направих, по начина, по който го направих.
Грейланд въздъхна и седна на дългата, невзрачна пейка, която бе единствената мебел в Стаята на спомените. Рашела изчака.
— Не мисля, че те харесвам — каза Грейланд след дълга пауза.
— Това мога да го разбера — отвърна Рашела.
— Не мисля, че те харесвам — повтори Грейланд. — Не ми допада, че си лъгала мен и всеки друг емперо. И не знам дали мога да ти вярвам. Но истината е, че имам нужда от теб.
Рашела се усмихна лекичко.
— Скъпа внучке — каза тя. — Приемам, че не ме харесваш и не ми вярваш. Разбирам защо в момента се чувстваш така. Но те моля да разбереш, че измамата не е имала за цел да ти навреди или да заблуди теб или някой друг емперо. А да те накара да се чувстваш удобно с мен, така че да мога да ти помогна. Да те напътствам. Да ти давам съвети.
— Да ми влияеш — добави Грейланд.
— И това го има — призна Рашела. — Взаимозависимостта е моето наследство и съм силно заинтересована то да оцелее. През годините различните емперо идваха тук да общуват с любимите си предци, които до един под маскировката си бяха аз. Преструвайки се, че ги съветвам безстрастно, аз им давах напътствия, които бяха комбинация от онова, което знам, онова, което са знаели другите емперо, и онова, което съм научила от всички тайни, разкрити от мен през годините.
Какво правеха емперо с тези съвети си е тяхна работа. Излезеха ли от Стаята на спомените, аз не се опитвах повече да им влияя или да ги убеждавам. Понякога те се възползваха от съветите ми. Понякога ги пренебрегваха. Понякога ги следваха и само влошаваха нещата — или защото бяха лоши емперо, или защото аз не съм съвършена и им бях дала лош съвет. Но този непряк начин на упътване бе достатъчен. Така че да, Грейланд. Аз може и да се опитвам да ти влияя. Но ти все пак притежаваш свободна воля.
— Радвам се, че мислиш така — каза Грейланд. — През повечето време ми се струва, че това изобщо не е вярно. В момента имам чувството, че бъдещето е стена, в която ще се врежа, и няма никакъв начин да спра. Не мога да завия, не мога да дам на заден и не мога да се измъкна. Това е точно обратното на свободна воля.