При сегашните обстоятелства не бе възможно да предложат на изпълнителния директор; последният такъв, Деран Ву, бе мъртъв, а предишният, Джейсин Ву, бе опитал преврат срещу Грейланд II и в момента седеше в килия и чакаше съдебния си процес. Никой друг Ву не бе заел поста на изпълнителен директор след ненавременната смърт на Деран Ву — Простър Ву действаше като де факто изпълнителен директор на семейството, но не бе приел официално титлата, и изглеждаше, че нито той, нито останалите от борда бързат да сложат някого на поста. Също така не личеше Простър Ву да проявява някакъв интерес да стане емперо, дори и да беше официален изпълнителен директор.
При това положение — и след като се посъветва както с историци, така и с имперския министър на правосъдието — архиепископ Корбин, в ролята си на директор на изпълнителния комитет и подкрепена от подписите и печатите на членовете му, с които те засвидетелстваха своето съгласие, официално отправи покана към борда на директорите на Дома Ву да изберат новия емперо.
Почти веднага пристигна искане от Простър Ву да се срещне с архиепископа. Бордът, който очакваше тази покана, бе направил своя избор, и Простър искаше да го обясни лично на Корбин.
— Моите съболезнования за загубата ви — каза Корбин на Простър, когато ден по-късно той дойде при нея в просторния ѝ кабинет в имперската катедрала на Си’ан. След като помощниците им бяха освободени и двамата останаха насаме, тя го покани с жест да седне.
— Благодаря — отвърна Простър. — Не съм се срещал с братовчедка си, освен официално и при разни церемонии, но това дойде като шок за всички ни.
— И за мен също.
— Доколкото разбирам, били сте доста близки с нея — каза Простър.
— Така е — потвърди Корбин. — Тя беше чудесен човек и не го казвам лекомислено. Не искаше ролята на емперо, но успя да навлезе в нея. И позволи на мен да ѝ помогна. Вечно ще съм ѝ благодарна за това. Ще ми липсва.
— В такъв случай, моите съболезнования, архиепископ.
— Благодаря ви, директор Ву.
— Моля ви, наричайте ме Простър.
— Щом искате. — Архиепископ Корбин се усмихна и прогони от ума си мислите за Грейланд. — И така. Не сме тук да говорим за миналото, а за бъдещето.
— Да.
— Ву избраха ли следващия емперо?
— Да.
— Кой е той?
— Ами… — заекна Простър и посегна към чантичката за документи, която носеше. — Това ще се нуждае от малко обяснения.
Корбин се намръщи.
— Защо?
— Ще разберете. — Простър бръкна в чантичката, извади внушителен топ документи и ги остави на бюрото на архиепископа. — Преди да ви кажа, ето заявленията на повечето благороднически Домове, големи и малки, които подкрепят избора ни. Можете да ги използвате както сметнете за добре и да накарате юристите си да проверят законността им.
— „Повечето“ Домове?
— Имаше няколко, които предпочетоха да изчакат — обясни Простър. — Домът Лагос, което не е изненада, като се има предвид колко са опърничави. Домът Персо, тъй като местният им директор уби предишната емперо и те доста правилно прецениха, че най-добрият им вариант в момента е да се затаят и да не правят нищо. И няколко други, сравнително маловажни в голямата схема на нещата. — Той потупа по купчината. — Тук обаче са представени огромното мнозинство от Домове. И повечето благородници на Взаимозависимостта.
Корбин погледна купчината.
— За да получите толкова голяма подкрепа за избора си, трябва от известно време да сте имали представа кой ще е този наследник.
— Не, разбира се, че не. Но когато стана ясно, че ще има нужда от наследник, очевидният избор бе един, и когато се свързахме с другите Домове, за тях изборът също бе очевиден.
— След това встъпление нямам търпение да чуя кой е този Ву.
— Е, тъкмо там е работата, архиепископ. Не става дума за Ву.
Корбин сбърчи чело.
— Какво?
— Говоря за Надаш Нахамапитин.
Корбин зяпна.
— Да не сте си загубили проклетия ум? — сопна се тя, когато се съвзе.
Простър Ву изглеждаше изненадан, че архиепископът използва ругатни, и конкретно тази ругатня, но бързо се окопити и поклати глава.
— Има си много добри причини.
— Тя се опита да убие емперо! На два пъти! Уби собствения си брат! Участва в заговора на майка си!