— Всичко това трябва да се разглежда в определен контекст.
— Контекст!?
— Да — продължи Простър. — Няма да се преструвам, че Надаш не е замесена в посочените от вас събития. Но контекстът включва нейното семейство и нашето. Бащата на Грейланд, Атавио VI, сключи споразумение от името на имперския Дом с Дома Нахамапитин да сроди двете фамилии и детето, което се роди от този брак, да бъде наследник на неговия наследник. После Ренеред умря…
— … защото графиня Нахамапитин устрои убийството му…
— … при обстоятелства, в които Надаш нямаше участие, нито знаеше за тях, и Кардения стана наследница. И двете семейства приемаха, че договорката между тях още важи. Но Кардения наруши тази договорка и Домът Нахамапитин бе ощетен.
— И това по някакъв начин извинява опитите за убийство и преврат? — попита жлъчно Корбин.
— Разбира се, че не — отвърна Простър. — Обаче е уместно да отбележим, че спогодбата между Нахамапитин и имперския Дом не беше само бизнес. Става дума за династии и управлението на Взаимозависимостта. Нищо не извинява действията на Дома Нахамапитин, след като Кардения избра да не зачете договорката между Домовете им. Но точно това е контекстът на ситуацията. И в този контекст Кардения навреди на Дома Нахамапитин. Не в същия мащаб, нито по същия начин. Но несъмнено им навреди.
— Не може да вярвате на тези дрънканици.
— Всъщност мога — възрази Простър. — Вярвам също, че последното, от което се нуждае Взаимозависимостта в този момент, когато буквално всичко се разпада, е гражданска война с имперския Дом от едната страна и Нахамапитин от другата. Точно на това сме свидетели през последните години и вие го знаете. То ни докара докъдето сме днес. Трябва да се съсредоточим върху спасяването на Взаимозависимостта от разпад. А вместо това си играем на дворцови интриги. Безсмислено е. Прахосническо е. И ще ни доведе до гибел. Всички нас. Знаете го.
Корбин не отговори.
Простър се приведе напред в стола си.
— Вижте сега. Ву слагат Надаш на трона като емперо. Само като емперо, с много ограничена власт и отговорности, на което тя вече се е съгласила. Тя се омъжва за Ву — вече се е заела да преглежда кандидатите, за да си намери подходяща партия, — а после онзи, когото избере, приема всички по-дребни благороднически титли: крал на Средоточие и така нататък. Детето им, което ще носи името Ву, наследява всичко, и се връщаме в изходна позиция по отношение на наследяването и династиите. Връщаме се към това, за което се бяха споразумели имперският Дом и Домът Нахамапитин при Атавио VI. Всеки, който в момента се готви за гражданска война, се успокоява. Съсредоточаваме се върху спасяването на Взаимозависимостта. Спасяваме колкото животи можем.
— Даже ако по този начин възнаграждаваме една убийца и предателка?
Простър разпери ръце.
— В такива времена живеем, архиепископ.
— Ние създаваме времената, в които живеем, Простър.
— Понякога. Но не ние сме създали време, в което Потокът се разпада. Опасявам се, че това ни беше натрапено от обстоятелствата. — Той сви рамене. — А и така или иначе, ако не сложим Надаш на трона, какви времена създаваме? Мислите ли, че тя или съюзниците ѝ ще оставят онова, с което са се захванали? На колко Ву искате семейството ми да изрисува мишени? Не горя от желание да принеса още свои братовчеди в жертва на боговете на войната.
— И искате съгласието ми за това? — попита Корбин.
— Хубаво би било — каза Простър. — Но не е задължително. Благородниците вече са на наша страна. Все пак, да, бих искал да получа одобрението ви, в писмен вид, и сътрудничеството на Църквата на Взаимозависимостта. Това ще улесни нещата и ще е от полза за самата вас.
— Как така?
— Надаш знае, че миналото ѝ я прави… спорен избор за глава на църквата и кардинал на Си’ан и Средоточие. Готова е да прехвърли тези титли и власт на вас, като архиепископ, докато тя седи на трона или докато вие сте в състояние да заемате поста си, което от двете е по-кратко. Ако вие умрете или се оттеглите първа, титлите ще преминат към наследника на Надаш. А ако я надживеете, ще имате възможност да върнете титлите на новия емперо, когато заеме трона, или те ще се върнат при него, когато напуснете поста си.
Корбин поклати глава.
— Не аз — каза тя.
— Моля?
— Казах „Не аз“. От името на църквата мога да заявя, че няма да се противопоставим на избора ви на емперо, колкото и да е глупав. И приемам предложението ви кардиналството на Си’ан и Средоточие да премине у архиепископа на Си’ан, докато Надаш Нахамапитин управлява като емперо. Но това няма да съм аз. Смятам да се оттегля.