Часове по-късно, когато потоците от данни вече плуваха пред очите му и се блъскаха в главата му, той се отправи към каютата си на „Оверн“, отпусна се на възглавницата и се замисли със смътно задоволство за Кардения, преди да потъне бързо в дълбок сън без сънища. Когато изплува от този сън, близо дванайсет часа по-късно, му се стори, че чува Кардения да казва просто „Марс“, точно докато отваряше очи.
Марс Клермон се надигна от леглото, прозя се, протегна се, облече се и отиде на мостика на „Оверн“, където Тома Шанвер, който умишлено го бе оставил да спи колкото се може по-дълго, го чакаше, за да му каже, че Кардения, емперо Грейланд II, е мъртва.
Пътуването обратно към Си’ан им отне осем дни, и хиляда години.
Си’ан, в който се върна Марс, не бе същият, от който бе тръгнал. Официалната му имперска длъжност беше специален научен съветник на емперо, а това бе пост, прикрепен лично към владетеля. Със смъртта на Грейланд всичките ѝ лични служители — съветници, помощници и консултанти — бяха освободени в очакване на указанията на бъдещия емперо, който, както показваше историята, вероятно щеше да доведе свой собствен персонал и следователно нямаше да се нуждае от този на бившата емперо.
За Марс това означаваше, че всеки проект или инициатива, които бе започнал от името на Грейланд — тоест всичките, — са спрени в очакване да бъдат прегледани от бъдещия емперо. Марс вече нямаше достъп до файловете и данните на имперските сървъри, нито можеше да споделя събраните данни с другите учени, докато новият емперо или назначен(и) от него представител(и) по личните му научноизследователски инициативи не му позволи да го направи.
Само по себе си това бе дребен проблем за Марс. Той винаги бе държал копия от работата си на личните си устройства, а и така или иначе цялата работа бе споделена с Шанвер. Той можеше да предаде информацията на други, ако решеше, а междувременно да работи по нея сам. Но да бъде официално отрязан от работата си и значението на този факт за отношенията му с имперския апарат го караше да се лута като кораб без пристан.
(Като стана дума за пристан, „Оверн“ вече нямаше разрешение да пристава в личния док на емперо на Си’ан — Марс, за чийто кораб се смяташе той, бе принуден да уреди друг временен пристан в хабитата, плащайки кожодерската такса от купищата марки, които бе донесъл от Край. Пристанът трябваше наистина да е временен, защото цената бързо би стопила средствата на Марс. Това му припомни, че има разлика между просто богат, какъвто беше той, и въшливо богат, какъвто трябваше да е, за да държи кораб с размерите на „Оверн“ паркиран някъде в системата.)
Докато чакаше разпорежданията на новия емперо относно длъжността му, на Марс му бе позволено да остане в ергенската си квартира в двореца, където бе спал рядко през последните няколко месеца. Не му позволиха да си вземе нещата от покоите на емперо. Личните му вещи — дрехи, тоалетни принадлежности и някои други предмети, — бяха пратени в квартирата му в двореца още преди той и „Оверн“ да се върнат на Си’ан. В личен план Марс бе отрязан от имперския свят също толкова ефективно и ефикасно, колкото и в професионален.
Разбира се, всички знаеха, че между Марс и Грейланд е имало „близко приятелство“, според известния евфемизъм. В ергенската си квартира Марс бе получил доброта и съчувствие от другите имперски служители, някои от които, също като него, чакаха да разберат дали постовете им ще бъдат запазени. Това, което нито те, нито някой друг разбираше, бе природата на това „близко приятелство“ — че то всъщност изобщо не е било „близко приятелство“, а истинска, неподправена любов.
На Марс му бе ясно, че хората от имперското домакинство го мислят просто за любимата сексиграчка на една могъща особа, и не можеше да ги вини. Той никога не се бе опитвал да се възползва от връзката си или да се хвали с нея. Това не им влизаше в работата. Но нежеланието му да говори непринудено за онова, което го свързваше с Грейланд — с Кардения, — означаваше, че в очите на всички други, освен малцината, които познаваха емперо най-добре, Марс нямаше някаква по-специална важност за нея.
Никой друг не знаеше, че Кардения му е предложила брак.
Марс бе вдовец, във всички възможни отношения, при това лишен от утехата някой да разбира болката и загубата му. Не бе споделил дори с Шанвер; смяташе, че не е негова работа да разкрива пръв тази информация. Когато годеницата ти е емперо, оставяш на нея да прави обявленията.