После си легна и се помъчи да заспи. Точно преди да потъне в сън, му се стори, че чува Кардения да изрича името му. Това му донесе утеха, той ѝ се отдаде и заспа.
22
Когато „Нашата любов“ изскочи отново в космоса на Средоточие, хората на Надаш го чакаха, защото беше шибано естествено, че ще го чакат! Надаш вероятно ги бе разположила там още в момента на заминаването на кораба, просто за в случай че той намери някакъв шибан начин да даде на заден в Потока и да се върне още на мига.
Кива бе поласкана, че я чакат. Това означаваше, че Надаш е очаквала от нея да подлъже някак си екипажа на „Нашата любов“. Радваше се, че не я е разочаровала.
Екипажът предаде Кива без бой, както тя самата поиска, и забаламоса хората на Надаш с някаква история как капитан Робинет неочаквано починал по естествени причини (което, строго погледнато, не бе лъжа, тъй като космическият вакуум бе естествено явление) и затова корабът се върнал веднага на Средоточие, за да чака допълнителни нареждания. Това беше измислица, която Кива смяташе, че може да предпази „Нашата любов“ от унищожение при завръщането му. Тя не харесваше особено екипажа на кораба — първоначалното ѝ мнение, че той се състои от навъсени неудачници, които не могат да се оправят в изискано общество, не бе опровергано по време на деветдневното пътуване, — но те ѝ бяха направили услуга, като се оставиха лесно да ги подкокороса към бунт. Затова възнамеряваше да спази своята част от сделката.
Корабите на Надаш заглушиха комуникациите на „Нашата любов“, така че Кива не можа да прати съобщенията, които искаше, включително до Сеня и до юридическия екип на Дома Лагос. Също така не можа да прехвърли една от тайните сметки на Надаш в хранилището за данни на борда на „Нашата любов“. Преди да я отведат от кораба, Кива изтри съобщенията до Сеня и юристите от мейл листа, за да даде приоритет на тегленето, и остави подробни инструкции на сегашния капитан Номек как да преодолее защитните протоколи на тайната сметка. Препоръча му да дръпне парите веднага, щом комуникациите му заработят, а после той, „Нашата любов“ и екипажът му да се покрият някъде за няколко месеца. В тайната сметка, която Кива прехвърляше, имаше четиресет и шест милиона марки повече от договорената сума. Тя го смяташе за бакшиш, пък и така или иначе, шибаните пари не бяха нейни.
Щом Кива се озова на борда на кораба на Надаш, капитанът му загуби всякакъв интерес към „Нашата любов“, което ѝ донесе леко облекчение, и съдът се отправи към Средоточие. Или поне тя така си мислеше. Едва когато корабът пристана в Си’ан, в личния док на емперо, на Кива ѝ хрумна, че докато е отсъствала, нещо шибано се е прецакало.
Тези подозрения се оправдаха, когато тя бе отведена в личния кабинет на емперо и завари Надаш Нахамапитин да седи зад бюрото.
— Сигурно се майтапиш с мен — подхвърли Кива.
Надаш се усмихна.
— Лейди Кива. Ако поискам да говоря насаме с теб, ще обещаеш ли да не правиш нищо глупаво, като например да се опиташ да ме нападнеш?
— Никакъв шибан шанс — изръмжа Кива и кимна към един предмет на бюрото. — Ще те пребия с това шибано преспапие при първа възможност.
— Оценявам искреността ти — каза Надаш и кимна на охранителите, които бяха придружили Кива от кораба дотук. Един от тях я бутна в много изящно и невероятно скъпо кресло, датиращо от царуването на Лео II, докато друг върза ръцете и краката ѝ с еластични въжета.
— Удобно ли ти е? — попита Надаш, след като Кива бе вързана и охраната се оттегли от другата страна на вратата.
— Ела тук и ще те ухапя.
— Не си падам по такива неща, но благодаря за предложението. — Надаш разпери ръце, за да обхване с жест кабинета. — Разбирам, че може би ти идва като шок, че се срещаме на това място.
— Не може да се каже, че съм шокирана — отвърна Кива. — Ти от години се опитваш да се добереш с убийства до този шибан офис. Просто съм разочарована, че най-после си успяла.
— Не съм убила никого, за да стигна дотук.
— Съжалявам, не знаех, че днес е Денят за обиждане на интелекта на Кива Лагос. Иначе щях да си сложа купонджийска шапка.
— Както искаш — сви рамене Надаш. — Важното е, че аз ще съм следващият емперо.
— А защо още не си? — попита Кива. — Явно от известно време се мотаеш из това шибано място. Тук гъмжи от твоите скапаняци. Какво те спира?
Надаш стисна устни.
— Процедурна подробност с Църквата на Взаимозависимостта.