Емперо

Кива се изкиска.

— Архиепископ Корбин сигурно ти е казала да ходиш да се шибаш.

— Нещо такова.

— Винаги съм я харесала.

— А пък аз не — процеди Надаш. — Така или иначе бившият архиепископ няма да е с нас още дълго.

Кива кимна.

— Виждам, че се отърваваш от враговете си, преди те да са се отървали от теб.

— Тя се оттегля от духовенството след коронацията — обясни Надаш. — Не бива да имаш толкова лошо мнение за мен, Кива.

— Не виждам защо не.

— Е, ами като начало, още си жива.

Това накара Кива да изпръхти.

— Защото знам къде са парите ти.

— Не само затова.

— Не съм убедена — каза Кива. — Две цяло и седем милиарда марки в тайни сметки са си хубава сумичка, даже за бъдещ емперо. Е, всъщност са две цяло и шест четири четири милиарда. Може току-що да съм платила твърде щедро за един бунт с една от по-малките ти сметки.

Надаш се усмихна.

— Ами ако ти кажа, че можеш да запазиш тези две цяло и шест четири четири милиарда?

— Тогава ще ти отвърна, че ми се иска да бях платила по-малко за бунта.

— Бъди сериозна за момент, Кива. Ние двете никога не сме се харесвали, а напоследък сме чиста проба врагове. Но аз скоро ще стана емперо. Последното, което искам, е да започна царуването си с караници и гняв. Разбирам, че свадливостта, нахалството и театралното бунтарство са част от стила ти — Надаш посочи към въжетата, с които бе вързана Кива, — но също така знам, че в критични ситуации винаги мислиш за бизнеса. Открай време е било така. Искам да кажа, мамка му, ти някак си успя да изкараш печалба от онова пътуване до Край, след като саботирахме реколтата ви от хавери.

— Знаех си! — възкликна триумфално Кива. — Шибаният ти брат. Ще го убия това лайненце.

— На дадения етап това изглежда малко вероятно — отбеляза Надаш.

— В списъка ми е — увери я Кива.

Надаш не ѝ обърна внимание.

— Ето какво искам да кажа, Кива: време е да загърбим различията си. Време е да правим бизнес.

— Добре — отвърна Кива. — Да чуем какъв е тоя бизнес.

— Ето го: Искам твоята подкрепа. Искам подкрепата на Дома ти.

— Домът не е мой. Трябва да говориш с майка ми.

— Говорих. Или по-точно един от представителите ми говори.

— Така ли? И как мина?

— Тя ни каза да ходим да се шибаме с чеп под наем. Един и същ чеп под наем.

— Съвсем в стила на майка ми — отбеляза Кива.

— Наистина смятах, че само ти имаш такава склонност към вулгарностите.

— Тц. Семейна черта е.

— Не е особено привлекателна семейна черта.

— По-хубава е, отколкото да трепеш членове на семейството и всеки друг, който ти се изпречи на пътя.

— Това май си го изпросих.

— И още как.

— Да се върнем на темата — каза Надаш. — Майка ти не прояви особено желание да ме подкрепи.

— Ако сме честни, ти уби наужким дъщеря ѝ, докато всъщност я отвлече. Това трудно ще ти спечели симпатиите ѝ.

— Ето защо, ако ти ме подкрепиш след всичко това, заявлението ти ще има голяма тежест. То би могло да убеди семейството и Дома ти също да застанат на моя страна. Искам всички Домове да са зад мен, когато заема трона, Кива. Не само някои от тях. Всички.

— И какво получавам в замяна?

— Като начало, запазваш тайните сметки. Повече от два милиарда марки, всичките твои, чисти и без ангажименти. Даже няма да те карам да плащаш данъци върху тях.

— Друго?

— Няма да подложа Дома Лагос на разследване за различни измами и нелегални бизнес практики и няма да го поставя под имперска опека, докато преглеждаме под лупа целия ви бизнес за последните сто и повече години. Да ти звучи познато?

Кива пренебрегна тази провокация.

— Друго? — попита тя.

— Ти ще наследиш майка си като глава на Дома Лагос.

— Поне пет мои братя и сестри няма да приемат добре това — каза Кива.

— Ти ще имаш емперо на своя страна. Ще им се наложи да свикнат с разочарованията.

Кива кимна.

— Друго?

— Друго, сладолед — сопна ѝ се раздразнено Надаш. — Какво повече искаш?

— Искам главата на брат ти Грени на шибан кол — заяви Кива.

— Защо?

— Защото ме ядоса, прецака ми бизнеса и по едно време щеше да се опита да ме убие на Край, защото се заблуждаваше, че може да му се размине без последствия.

— Лично ли щеше да те убие?

— Поне щеше да се опита.

— Мда — проточи Надаш. — Не виждам как би му се получило.

— Нямаше. Но пак е точка срещу него в тефтерчето ми.

— Не мога да ти го дам веднага — каза Надаш. — Той ми е нужен още известно време. Докато не преместя имперския дом на Край.