2
По същото време, когато Деран Ву се строполяваше мъртъв на пода на последния етаж на Дома на гилдиите, няколко етажа по-долу Кива Лагос се бореше с изкушението да изхвърли някого през прозореца.
— Какво, да те шибам, каза току-що? — попита тя мъжа, седнал от другата страна на бюрото.
Мъжът, Багин Хойвел, старши търговски посредник на Дома Улф, не трепна.
— Отлично ме чухте, лейди Кива. Домът Улф възнамерява да преразгледа договорите си с Дома Нахамапитин, на който вие сте управител. Бихме предпочели тези преговори да бъдат проведени позитивно, в дух на сътрудничество и взаимна изгода. Но ако това не е възможно — а по отговора ви съдя, че може да не е, — то нямаме нищо против да подадем молба за разтрогване до Съда на гилдиите.
— На какво основание?
— На основание, че цивилизацията рухва, лейди Кива.
Кива хвърли поглед към Сеня Фундапелонан, която бе адвокатка на Дома Нахамапитин — е, поне доскоро, докато графиня Нахамапитин не я простреля по погрешка при опит да убие Кива, което накара Сеня да смени страните и да дойде да работи за Кива, която сега ръководеше Дома Нахамапитин, защото графинята бе в затвора по обвинение в държавна измяна. Кива бе сложила Фундапелонан начело на юридическия отдел на Дома Нахамапитин, освен това двете го правеха и го правеха добре — всичко това бе наистина ужасно внезапно и оплетено. Сега Фундапелонан изтълкува безпогрешно погледа ѝ.
— В договорите между нашите Домове няма клауза, засягаща евентуално рухване на цивилизацията, господин Хойвел — обади се тя.
— Има обаче клауза за форсмажорни обстоятелства — отвърна Хойвел.
— Форсмажорни шибани обстоятелства ли? — възкликна Кива.
— Не съм споменавал думата „шибани“, но иначе да.
— Форсмажорни обстоятелства са, когато незабелязан астероид внезапно унищожи цял шибан хабитат — каза Кива.
— Това е един пример — съгласи се Хойвел. — Според нас рухването на цивилизацията е друг.
— Ключовата дума е „внезапно“.
— Ами, всъщност ключовите думи са „рухване на цивилизацията“ — подчерта Хойвел.
— Което ще стане след шибани години — възрази Кива.
— Срок, в който важни точки от договорите между нашите Домове няма да могат да бъдат изпълнени, което ще причини на Дома Улф значителни граждански и финансови вреди — изтъкна Хойвел и вдигна пръст, за да наблегне на казаното. — Ако сегашните най-добри прогнози за състоянието на струите на Потока във Взаимозависимостта са верни, Домът Улф ще започне, не по своя вина и изцяло в зависимост от сили, които не са под неговия контрол, да не изпълнява договорните си задължения по начини, които го излагат на неприемливо голям риск.
— Което си е ваш проблем.
Хойвел кимна.
— Съгласен съм, че е проблем. Не съм съгласен, че е само наш проблем. И Домът Улф е готов да се обърне към съда, за да изложи аргументите си.
— Съдът на гилдиите не се слави с възприемчивостта си към новаторски тълкувания на закона за договорите — намеси се Фундапелонан. — Няколкостотин години съдебна практика показват, че ако подадете тази жалба, най-вероятно ще бъдете проводени със смях от съда и вашият клиент ще плати съдебните ни разноски плюс значителна глоба.
— Това е една от възможностите — посочи Хойвел. — Другата е Съдът на гилдиите да признае, че няколкостотин години съдебна практика не означават нищо, когато Взаимозависимостта е изправена пред заплаха за своето съществуване, която буквално няма аналог в цялата писана история.
— Очаквате прекалено много от Съда на гилдиите.
Хойвел сви рамене.
— Този срив ще ги засегне не по-малко от всички нас. Намираме се в неизследвана територия. — Той насочи вниманието си обратно към Кива. — Но както казах в самото начало, не искаме да се стига до съд. Готови сме да преговаряме с добра воля за взаимна изгода на нашите Домове.
— Не казахте точно това. — Кива отвърна ледено на погледа на Хойвел. — Казахте, че Домът Улф възнамерява да преразгледа договорите или да се обърне към съда.
— Да — потвърди Хойвел. — Е, и?
— Ами, дошли сте тук да ми кажете какво ще стане, а не да искате помощта ми.
— Очевидно имаме нужда от помощта ви, за да го накараме да стане…
Сега беше ред на Кива да вдигне пръст.
— Но не я поискахте. Казахте ми какво щяло да стане и очаквахте да го приема като нещо вече договорено.
— Не съм сигурен какво значение има.
— Има, защото ме ядоса, да ти го начукам — процеди Кива. — Не обичам хората да идват в кабинета ми и да ми казват какво да правя, сякаш аз нямам думата по въпроса, и предварително да заплашват да ме замъкнат в съда, за да ме накарат да отстъпя.