Тъкмо от новинарската колонка на таблета Кива разбра, че съборът на епископите на Църквата на Взаимозависимостта най-после, след доста оспорвани дебати, които продължили седмици повече от очакваното, избрал нов архиепископ на Си’ан: бившия епископ Коул от хабитата Спарта, който бе разположен в дълга орбита около слънцето на системата на Средоточие. Кива погледна снимката на епископа — набит брадат мъж с изражение на кротко раздразнение — и се зачуди какво ли е направил, за да му стоварят неблагодарната задача да короняса Надаш Нахамапитин.
Не изглеждаше това да му харесва. Но пък Кива не бе сигурна дали би се харесало на някого друг освен на самата Надаш Нахамапитин.
Сега, когато новият архиепископ бе избран, най-после можеха да назначат коронацията. Тя щеше да се състои след три дни, по пладне. Надаш, в разрез с традициите, бе запазила личното си име като имперско; тя щеше да е емперо Надаш I. Кива не бе изненадана. Надаш беше шибана егоистка.
Кива не си въобразяваше, че ще я освободят оттук, след като Надаш стане емперо. Очакваше да остане напълно забравена в суетнята, сега и вовеки веков. Или поне докато Надаш се настани окончателно в имперските си покои на Край след пет или повече години. Щом тя се озовеше там и струите на Потока от Средоточие към Край прекъснеха, Кива не смяташе, че съдбата ѝ ще е по-различна от тази на всеки друг изоставен — бавна смърт. Дали щеше да е в тази килия, или навън, нямаше голямо значение.
Изведнъж таблетът на Кива угасна.
— Шибана работа — промърмори тя. Таблетът бе единственото, което ѝ помагаше да остане с всичкия си — без нещо, с което да се залисва, изолацията щеше да я побърка, и то вероятно изненадващо бързо.
А после внезапно и светлините на затвора със строг режим „Емперо Хане II“ угаснаха. Всичките. Наведнъж.
— Шибана работа — повтори Кива, този път с повече чувство. Спирането на тока не беше шега работа. Затворът, също като всеки хабитат на Средоточие, се намираше в недрата на безвъздушна планета, чиято температура на повърхността варираше от убийствено студена до убийствено гореща, в зависимост от това къде стои човек, тъй като тя се въртеше синхронно около слънцето и винаги бе обърната с една и съща страна към него. Затворът се намираше на убийствено студената страна. Без ток щеше да започне да става студено. И задушно, защото вентилацията и системите за пречистване на въздуха също щяха да спрат. Ако токът не дойдеше скоро, интригата щеше да е дали обитателите на затвора ще умрат от студ, или от задушаване с въглероден диоксид.
Но преди Кива да успее да се паникьоса още повече, таблетът ѝ светна и на него се появиха големи, бели дружелюбни букви на черен фон.
Здравейте! — пишеше там. — Добре дошли във вашето бягство от затвора.
— Що за шибанящина? — промълви объркано Кива. Буквите изчезнаха и на тяхно място се появиха нови.
Прекъсването на електричеството бе необходимо за рестартиране на охранителните и други системи — гласяха те. — Захранването ще бъде възстановено след минутка. Бъдете готова за тръгване, когато това стане. А дотогава се насладете на малко музика!
И таблетът засвири успокояващи инструментални версии на модерни попхитове. Кива не знаеше дали да напълни гащите, или да им приглася.
Лампите светнаха, също толкова внезапно, колкото бяха угаснали.
Време е да вървим! — обявиха думите на таблета.
Музиката се смени с малко по-жива и ритмична. „Музика за шибано бягство от затвора“, помисли си Кива.
Откъм вратата ѝ се чу щракване — звукът, който тя издаваше, когато я отключват.
Моля, излезте през вратата и тръгнете наляво по коридора — инструктираха я думите на таблета. — Вземете този таблет с вас!
Кива се подчини и излезе бързо от килията си с таблета в ръка. Забеляза, че май никой друг затворник не е напуснал килията си. Можеше да ги чуе, но те си оставаха заключени.
Поне докато не стигна до една блиндирана врата, която се отвори, за да я пропусне. Когато Кива я затвори след себе си, чу как тя се заключи, а после множество други врати се отключиха; всички други затворници в този сектор сега бяха свободни да напуснат килиите си, но бяха ограничени в рамките на сектора.
Кива продължи да следва указанията и стигна до стая на охраната. Когато вратата се отключи, тя надникна вътре и видя двама пазачи в безсъзнание.
За улесняване на вашето бягство кислородът в тази стая беше временно премахнат — съобщи ѝ таблетът. — Не се тревожете, пазачите вероятно са добре!