Кива реши да се довери на таблета и мина бързо през стаята, за да се озове в нов коридор.
Нещата продължиха по същия начин близо половин час: Кива вървеше през затвора, следвайки напътствията на таблета. Пътем чуваше най-различни звуци: гълчавата на освободените затворници, воя на сирените и най-общ шум, говорещ за хаос и объркване. Не ѝ звучеше като бунт, поне засега, но Кива нямаше никакво желание да чака, за да разбере как ще се развият нещата.
Накрая стигна до гараж за наземни коли, от онези, с които се пътуваше по повърхността на Средоточие по предимно пустата магистрала, свързваща затвора с Първа стъпка.
Отляво ще видите съблекалня за охраната — уведоми я таблетът. — Влезте и вземете скафандъра с надпис „Брименес“. Ще ви стане!
Кива направи каквото ѝ се казваше и се вмъкна несръчно в скафандъра, докато на таблета се изписваха инструкции как да запечата шлема и уплътнителите на китките. Когато бе натъпкана в него като шибан кренвирш, таблетът я упъти към един асансьор, който я качи до фоайето на повърхността.
Моля, изчакайте тук — инструктира я таблетът. — Колата ви скоро ще пристигне!
И докато Кива чакаше, пак засвири успокояващи версии на популярни хитове.
И наистина, след броени мигове огромната порта на затвора се размърда и отвори, и през нея се изтърколи с тътен голям наземен транспортьор — с тътен, защото Кива можеше да усети вибрациите от гъсеничната му верига, докато се приближаваше.
Колата ви е тук! — обяви таблетът. — Влезте в нея през шлюза отзад. Тъй като този таблет съдържа следяща програма и данни за придвижването ви, моля, сложете го под веригите на транспортьора, преди да се качите, с цел унищожаване на доказателствата. Благодаря ви, че участвахте в това бягство от затвора!
Кива позяпа за миг таблета, а после излезе от фоайето през въздушния шлюз. Сложи устройството под предната верига на транспортьора, а после отиде отзад, изтегли се във въздушния шлюз и задейства цикъла.
Влезе и откри Сеня Фундапелонан да я чака.
Транспортьорът потегли, смачквайки таблета, който до последния момент свиреше инструментални хитове, колкото и безсмислено да бе това на една безвъздушна планета.
— Гадина! — изхлипа разплаканата Сеня, след като Кива се измъкна от скафандъра си и двете престанаха да се целуват трескаво. — Накара ме да мисля, че си мъртва.
— Не бях аз — защити се Кива. — А шибаната ни бъдеща емперо.
— Толкова я мразя!
— Нареди се на опашката. Доста е дълга — отбеляза Кива и я целуна пак. — Как го направи? Как успя да уредиш цялото шибано бягство от затвора?
— Не бях аз — каза Сеня.
Кива я изгледа объркано.
— Кой тогава?
— Майка ти ми каза да посрещна този транспортьор и да чакам по-нататъшни инструкции.
— Майка ми ли го е направила?
— Мислиш, че не ѝ е по силите?
— В никакъв случай — каза Кива. — Майка ми е шибано великолепна.
— Щом се качих на транспортьора, ми съобщиха къде отиваме и кого ще вземем.
Кива погледна към кабината.
— Кой кара?
— С автоматично управление е.
— И къде отиваме сега?
Сеня се засмя.
— Нямам представа. Вероятно да видим майка ти. Хич не ме интересува. Важното е, че ти се върна.
— Аз прецаках нещата — призна Кива. — Не те слушах достатъчно. Ти се опита да ме предупредиш за Надаш, а аз си мислех, че съм на крачка пред нея.
— Няма нищо — отвърна Сеня. — Нея съвсем скоро ще я правят емперо. Изглежда, че тя е била на крачка пред всички други.
Кива огледа вътрешността на транспортьора.
— Може би не пред всички — каза тя, а после насочи пак вниманието си към Сеня, защото имаха да наваксват.
23
Денят беше прекрасен за имперска коронация, но пък, от друга страна, това беше Си’ан и тук всеки ден бе прекрасен.
Когато зората в деня на коронацията се разпука (макар и изкуствено), пред катедралата на Си’ан имаше голяма тълпа от зяпачи и доброжелатели. Те се бяха скупчили под балкона, където след коронацията емперо Надаш щеше да се покаже на новите си поданици, да им маха с ръка, да сияе и да направи първите си публични стъпки в новата си роля.
Ако някой от зрителите имаше някакви опасения, че бомбеният атентат от последната коронация ще се повтори, не ги показваше. Е, в повечето случаи не ги показваше. Имаше неколцина шегобийци, които подхвърляха, че този път е малко вероятно да има експлозия, защото Надаш не е атентатор самоубиец. На тези „шегобийци“ обикновено им се отвръщаше да престанат да се държат като гадняри, което пък караше въпросните шегобийци да се оплакват, че вече никой не носи на майтап.