Някои други, които изучаваха по-сериозно имперската история, отбелязваха същото като шегобийците, макар да се изразяваха малко по-иначе. Никой не отричаше, че семейство Нахамапитин, което някога се радваше на благоразположението на имперския дом, през последните няколко години се бе обърнало на сто и осемдесет градуса в отношението си към семейство Ву — главно поради недоволството си, че бившата емперо Грейланд II не пожела да се омъжи за някой Нахамапитин според уговорката — и мнозина се питаха дали ответната реакция на Нахамапитин с покушението и опита за преврат не е всъщност „в допустимите граници“, когато на карта са заложени цели династии. И дали изобщо има нещо, което да е извън допустимите граници за кралските особи.
Други обаче изтъкваха, че тези оживени и все по-неразбираеми дискусии за привилегиите на благородническите Домове всъщност служат за отвличане на вниманието от действителните престъпления на семейство Нахамапитин — и на самата Надаш, да не забравяме — до такава степен, че хората да престанат да ги смятат за престъпления и да почнат да гледат на тях като на колоритно минало. Което само по себе си правеше разговорите още по-отвлечени.
Това, което в крайна сметка обезсмисляше дискусията, бе фактът, че именно семейство Ву, имперското семейство, бе предложило този компромис, за да зачете сделката, сключена от Атавио VI и нарушена от Грейланд II, и че другите благороднически фамилии бързо ги бяха подкрепили. Възкачването на трона на Надаш Нахамапитин не беше номер, нито преврат, отбелязваха информираните. Беше грижливо уреден мирен договор. Такова нещо не се бе случвало в цялата история на Взаимозависимостта и това само по себе си бе вълнуващо и следователно хубаво.
Разбира се, имаше някои пречки по пътя към коронацията. Неочакваната оставка на архиепископ Корбин бе предизвикала забавяне, докато бъде избран нов архиепископ, а процедурата по избора продължи по-дълго, отколкото някой очакваше, и доведе до компромисен архиепископ, от което никой не бе особено доволен, не на последно място самият архиепископ Коул.
Надаш поне не бе оставила времето да отлети нахалост. През седмиците преди коронацията бъдещата емперо се зае да очарова поданиците си с поредица от грижливо подготвени презентации, публични появи и интервюта, които имаха за цел да покажат по-меката ѝ и състрадателна страна. В интервютата Надаш не избягваше темите за съмненията около избора ѝ или за смущаващите ѝ скорошни действия, предприети в името на Дома Нахамапитин, но внимателно насочваше всичко към обещания за бъдещето, как всички благороднически Домове ще работят в хармония, за да се справят с кризата на Потока за благото на всички жители на Взаимозависимостта.
На много от тези интервюта Надаш бе в компанията на новия си годеник Юва Ву, хубав младеж, който изглеждаше леко замаян през повечето време и отговаряше на повечето въпроси с учтиво криволичещи отговори, които не водеха наникъде. Двойката обаче със сигурност изглеждаше страхотно на снимките и Надаш с удоволствие говореше грейнала за общото им бъдеще и децата, които ще имат — вероятно скоро, за да се избегнат всякакви бъдещи проблеми с наследяването.
Не всички вярваха на тази рекламна кампания, но всички, от най-високопоставения благородник до най-нисшия парий, бяха уморени от годините на жестоки дворцови интриги. Надаш Нахамапитин може да носеше със себе си цял вагон лоша репутация, но щом се качеше на трона, всички можеха просто да престанат да мислят за това.
Грейланд II — странната, шантава, неочаквана Грейланд II с религиозните ѝ видения и демонстративните ѝ прокламации, докато арестуваше половината благородници в системата — бе харесвана, и имаше сериозни изгледи историята да я обикне. Беше достатъчно самобитна за това. Но на практика тя и управлението ѝ бяха уморителни. Човек трудно можеше да я проумее. Докато Надаш Нахамапитин определено не криеше изненади. Беше си съвсем стандартна жадна за власт благородничка и достатъчно умна да се опитва да го прикрие с малко връзки с обществеността. Нищо ново за Взаимозависимостта, която бе имала много такива емперо. И това, колкото и да е странно, действаше успокояващо.
Самата Надаш Нахамапитин в момента пет пари не даваше дали е успокояваща, спорна, обаятелна или каквото ще да е там, искаше само тази коронация да минава и да се свърши. Оставката на архиепископ Корбин — и последвалите я глупости с избора на нов архиепископ — наистина ѝ бяха объркали графика и Простър Ву бе настоял Надаш да се възползва от този промеждутък, за да поработи върху имиджа си.