— Не съм дошла да те разсмивам — заяви проекцията. — Дошла съм за коронацията.
— Това не си ти — каза Надаш.
— Кое не съм аз?
— Ти не си Грейланд. Ти си някой, който си прави шега с проектиран образ и гласов симулатор.
— Сигурна ли си?
— Разбира се, че съм сигурна. Грейланд е мъртва.
— Да — съгласи се проекцията. — Мъртва съм. Ти би трябвало да знаеш — нали ти ме уби.
Сега вече мърморенето премина във викове.
— Графиня Рафелия уби Грейланд — възрази Надаш, обръщайки се към призрака.
— Тя внесе в двореца бомбата, която ме уби, да — съгласи се привидението. — Но ти беше тази, която ѝ я даде. Каза ѝ, че е подслушващо устройство. Не ѝ съобщи какво ще направи всъщност. Нито спомена, че и тя ще умре заедно с мен.
По високоговорителите на катедралата зазвучаха два гласа, единият на Надаш, а другият на графиня Рафелия Майсен-Персо, които обсъждаха музикалната кутийка. Графинята изразяваше опасения, че подслушващото устройство ще бъде открито. Надаш отвърна, че то е направено да изглежда съвсем безобидно и че като допълнителна гаранция е подкупила един имперски страж да модифицира един от скенерите със софтуерен ъпгрейд. Надаш назова стража по име, за да може графинята да отиде при него за проверката.
После записът спря. Надаш зяпаше зашеметена Грейланд. Грейланд се усмихна.
— Не бива да говориш за измяна пред микрофона на таблет, Надаш.
— Не е вярно — прошепна Надаш.
Катедралата заехтя от сигнали на телефони и таблети.
— Пълният аудиозапис на разговора от таблета ти, Надаш — каза Грейланд. Последваха още писукания. — Аудиозаписът от таблета на графинята. — Още писукания. — Показанията на бомбаджията, на когото си платила да направи бомбата. — Още писукания. — Показанията на стража, когото си подкупила да повреди скенера и да пусне графинята. — Цялата катедрала ехтеше от сигналите.
Грейланд се усмихна на Надаш.
— Всичко това току-що бе пратено до всеки таблет и лично устройство на Си’ан, между другото. И разбира се, всичко това — Грейланд обхвана с жест церемонията по коронацията — се предава на живо тук на Си’ан и в Средоточие.
Надаш зяпна.
Събралите се в катедралата хора започнаха да стават и да се отправят към изходите. Грейланд се обърна към тях.
— Седнете — нареди тя и гласът ѝ отекна по високоговорителите. — Всички. Още не сме свършили тук. А сега млъкнете и слушайте.
Множеството се смълча. В тишината се чу тихо свистене откъм отворите на вентилацията.
— Проектантът на тази катедрала се е тревожил, че може да бъде повредена при пожар — каза Грейланд. — Затова направил така, че въздухът в катедралата да може да бъде изпуснат в космоса за по-малко от две минути. Ако искате да изпробвате дали е вярно, опитайте се да си тръгнете, преди да съм свършила да говоря.
Настъпи мъртвешка тишина, като се изключи свистенето. После свистенето спря.
— Благодаря ви — поде отново Грейланд. — И така. Мислите, че съм дошла, за да разоблича Надаш Нахамапитин като убийца и предателка. Това е така.
Но много от вас, събралите се тук, вече знаеха, че тя е убийца и предателка. Знаехте, че тя е планирала да ме убие и да поеме ролята на емперо. Знаехте, защото тя ви е казала. Знаехте, защото сте участвали в заговора.
В катедралата отново зазвучаха сигнали.
— Всеки от вас е платил по двайсет милиона марки, за да се включи в заговора ѝ. Платили сте ги предварително от личните си сметки. Платили сте, защото тя ви е обещала, че ако го направите, когато Потокът най-после се разпадне, ще бъдете спасени. Вие. Вие и вашите приятели. Вие и вашият бизнес. Вие и вашият Дом. Не милионите хора, над които властвате и които живеят във вашите системи. Те е трябвало да бъдат оставени в бавно загиващите хабитати и подземни градове, докато вие се преместите на единствената планета, която може да поддържа живот. Вие доброволно и преднамерено сте планирали да обречете милиарди хора на смърт. Разполагам с всички подробности и цялата документация за всеки от вас, всяко семейство и всеки благородник, който се е включил в този план на смъртта. А сега и всички други ги имат.
Грейланд изчака виковете да утихнат пак.
— Аз съм мъртва. Надаш Нахамапитин ме уби. Уби мен, също както уби графиня Рафелия, Друзин Улф, собствения си брат Амит и скъпата ми приятелка Нафа Долг. Аз съм мъртва и вече не съм ваша емперо.
Превърнах се в нещо друго. Сега съм някой, който знае тайните на всички благороднически фамилии. Сега съм нещо, което може да контролира достъпа до струите на Потока, не само тук, а из цялата Взаимозависимост. Аз съм нещо, което може да реши кой ще живее и кой ще умре през следващите години, и даже десетилетия и векове напред.