— Значи, ето какво било това място.
— Такова е — потвърди Кардения.
— Представях си го, ами, малко по-така.
— Малко по-така е, когато го напълниш с бивши емперо.
— Защо го направи? — попита Марс.
— Защото това бе единственият начин да разкъсам един цикъл от опити за пре…
Марс вдигна ръка.
— Не те питам защо умря. Защо ме помоли да се оженим, след като си знаела, че ще умреш?
— Не знаех, че ще ми се наложи да умра, когато те помолих.
— Но си допускала, че може да стане така.
— Мислех за това. Откакто разбрах за Рашела и откакто ти ми каза, че има възможност да се формират плитчините на Потока.
— И все пак, защо ме помоли да се оженим?
— Защото те обичам — отвърна Кардения. — Всичко, което ти казах онази нощ, когато ти предложих, беше истина. И още е. Обичах в теб това, че се бориш за доброто, макар че най-вероятно ще загубиш. А после видях, че има възможност да спечелим тази битка. Или ако не да я спечелим, поне да продължим борбата, докато не се появи по-добър шанс да спечелим.
— Ти спечели битката, но загуби шанса за нас двамата — изтъкна Марс.
— Да — съгласи се Кардения. — И когато осъзнах, че трябва да го направя, бях сломена. Рухнах на същата пейка, на която седиш сега, и се разплаках.
— Но въпреки това го направи.
— Има милиарди хора, чийто живот можех да спася по този начин. Аз съм Кардения Ву-Патрик, която те обича, Марс, повече, отколкото мога да го изразя с думи. Повече от пай.
Марс се усмихна, после се засмя, а после се разплака.
— Но съм също и Грейланд II, която е емперо и майка на всички. И имам отговорност, която е по-голяма, отколкото съм искала и съм се надявала да нося. Съжалявам, Марс. Знам, че беше егоистично от моя страна.
— Какво? — възкликна Марс и избърса лицето си. — Това е тъкмо обратното на егоистично.
— Егоистично е, защото трябваше да ти кажа. Или поне да те предупредя. Или може би просто не биваше да ти предлагам брак.
— Не казвай това.
— Защо? Моето предложение явно ти причинява болка.
— Не… не е от предложението. То бе най-щастливият момент, който помня да съм изживявал някога. Боли ме, защото си представях бъдещето, което ще имаме, мислех за него и го исках, а после то ми бе отнето… — Той въздъхна тежко. — Беше ми отнето твърде скоро, след като получих привилегията да си го фантазирам.
— И аз бях тази, която ти го отне.
— Какво? Не. Не си го отнела ти. Беше Надаш Нахамапитин. Тя е виновна. Тя е виновна за всичко. — Той вдигна очи към Кардения. — Чух, че си я оставила да живее.
— Предложих го на Кива и тя се съгласи с идеята, че така Надаш ще страда по-дълго.
— Трябва да ти кажа, че аз вероятно бих постъпил другояче.
— Не те виня.
— Не знам какво да правя сега, Кардения — оплака се Марс. — Теб те няма, но още си тук; виждам те и те чувам, но не мога да те докосна или да бъда с теб. Боли ме. Непрекъснато. Не знам какво да правя.
— Аз знам — отвърна Кардения. — Но не мисля, че ще ти хареса.
— И все пак, кажи ми.
— Трябва да се махнеш оттук — каза Кардения. — Да се махнеш от мен. И от всичко това.
Марс се засмя тихичко.
— Имаш право. Но не знам дали ще подейства.
— Ами, по този въпрос… Говорих с Кива и се разбрахме да ти предложим два варианта.
— Два варианта?
— Да. Първият е да се върнеш у дома. На Край. В ролята на новия херцог.
— Искаш да ме направиш херцог на Край?
— Никой не го заслужава повече от теб — изтъкна Кардения. — Пък и като херцог на Край, ти и семейството ти ще сте в подходяща позиция да се погрижите, когато новите хора и хабитати пристигнат в системата, да бъдат интелигентно присъединени, така че и те, и планетата ти да оцелеят. Накрая, когато струята на Потока от Средоточие изчезне и Взаимозависимостта престане да съществува, ти ще станеш крал на Край.
— Какъв е вторият вариант?
— Да отидеш на Земята.
— Какво?
— Анализирах данните, които ми прати, заедно с всички събрани от теб по-рано.
— Ти си ги анализирала?
— Да, аз — потвърди Кардения. — Шанвер ми предостави част от системите си, за да ми даде начален тласък. Не знам как да ти го кажа, Марс… но сега съм нещо повече отпреди. Различна.
— По-добра?
Кардения поклати глава.
— Не по-добра. Просто различна. Това, което искам да кажа, е, че синтезирах данните и ги свързах, за да съставя прогнози за бъдещи мимолетни струи на Потока. Видях нещо в тях и помолих Шанвер да провери дали вижда същото. Видя го. Струя на Потока, оттук, която се отваря след шест месеца и води към територия, която съответства на система, завладяна от Земята.