— Хайде да разсъждаваме логично. Ако душата не си ти, а нещо друго, защо ти е да се притесняваш за нея? А ако си ти, как би могъл да я загубиш, ако теб самия — ето те на`?
— Да — казах аз, — бива си те по навивките, гледам.
— И тебе ще те научим. Знам защо се стягаш.
— Защо?
— Културен шок. В човешката митология се смята, че този, който става вампир, губи душата си. Това са глупости. Нищо не си загубил. Само придоби. Но придоби толкова много, че всичко известно ти отпреди се е свило до пълно нищожество. Оттук идва и чувството за загуба.
Седнах на дивана, където съвсем неотдавна лежеше трупът на човека с маската. Сигурно бих се ужасил да седя на това място, но на студеното тежко кълбо вътре в мен му беше все едно.
— В мен няма чувство на загуба — казах аз. — В мен даже го няма чувството, че аз съм си аз.
— Правилно — отвърна Митра. — Ти сега си друг. Това, което ти се струва, че е ядро, е езикът. По-рано той живееше в Брама. Сега живее в теб.
— Помня — казах аз. — Брама каза, че езикът му ще премине в мен…
— Само не си мисли, моля те, че това е езикът на Брама. Всъщност Брама е бил тялото на езика, а не обратното.
— А чий е езикът тогава?
— Не може да се каже, че той е нечий. Той е свой собствен. Личността на вампира се дели на глава и език. Главата е човешкият аспект на вампира. Социалната личност с целия свой багаж и джунджурии. А езикът е вторият център на личността, главният. Той и те прави вампир.
— А какво представлява езикът?
— Друго живо същество. С висша природа. Езикът е безсмъртен и преминава от един вампир в друг — по-точно се прехвърля от един човек на друг като ездач. Но той е способен да съществува само в симбиоза с тялото на човек. Ето, погледни!
Митра посочи картината с конника Наполеон. Наполеон приличаше на пингвин и при желание на картината можеше да се види цирков номер — пингвин язди кон по време на фойерверк…
— Аз чувствам езика не с тялото си — казах аз, — а някак иначе.
— Всичко е правилно. Фокусът е в това, че съзнанието на езика се слива със съзнанието на човека, в когото се заселва. Аз сравних вампира с ездач, но по-точното сравнение е кентавърът. Някои казват, че езикът подчинява човешкия ум. Но по-правилно е да се смята, че езикът издига човешкия ум до собствените си висини.
— Висини? — попитах. — Аз пък имам обратното чувство, сякаш съм пропаднал в някаква яма. Ако това са висини, то защо ми е така… така тъмно?
Митра изхъмка.
— Случва се да е тъмно и под земята, и високо в небесата. Знам какво ти е сега. Труден период е и за теб, и за езика. Може да се брои за второ раждане. За тебе — в преносен смисъл, а за езика — в най-пряк. За него това е нова инкарнация, защото цялата човешка памет и опитът, натрупани от вампира, изчезват, когато езикът преминава в ново тяло. Ти си като чист лист хартия. Новороден вампир, който трябва да се учи, да учи и да учи.
— Да учи какво?
— Предстои ти за кратко време да станеш висококултурна и изтънчена личност. Значително превъзхождаща по интелектуални и физически възможности мнозинството.
— А как ще мога да постигна това за кратко време? — попитах.
— Имаме специални методи, много ефективни и бързи. Но на най-важното ще те научи езикът. Ще престанеш да го усещаш като нещо чуждо. Ще се слеете в едно цяло.
— Езикът какво, да не изяжда някаква част от мозъка?
— Не — каза Митра. — Той замества сливиците и влиза в контакт с префронталния кортекс. Фактически към твоя мозък се добавя допълнителен.
— А аз ще си остана ли аз?
— В какъв смисъл?
— Ами ако изведнъж престана да съм аз?
— Във всеки случай ти-утрешният вече няма да си ти-днешният. А вдругиден — още по-малко. Ако едно нещо все едно е съдено да стане, то нека поне да има някаква полза. Не е ли тъй?
Станах от дивана и направих няколко крачки из стаята. Всяка крачка ми се удаваше с усилие и това ми пречеше да мисля. Чувствах, че Митра малко увърта в разговора — или може би просто ми се надсмива. Но в сегашното си състояние не можех да споря с него.
— Какво да правя сега? — попитах аз. — Да се връщам у дома?
Митра поклати отрицателно глава.
— В никакъв случай. Сега ще живееш в този апартамент. Личните вещи на покойния вече ги откараха. Всичко останало е твое по наследство. Занимавай се.
— С какво?
— При теб ще идват учители. Свиквай с новото си качество. И с новото си име.
— Какво ново име?
Митра ме хвана за рамото и ме обърна с лице към огледалния гардероб. Изглеждах страшно. Митра посочи с пръст към челото ми. Видях там засъхнал кафяв надпис и си спомних как преди смъртта си Брама написа с кръв нещо на челото ми.