Балдур реши да се намеси в разговора.
— Какво измъчваш момъка — каза той. — Разкажи му всичко подред.
— Бива — съгласи се Локи. — И така, според условията на двубоя ти и твоят съперник сте длъжни да напишете по едно стихотворение. Формата на стихотворението е вампиричен сонет.
— Това пък какво е? — попитах.
Локи погледна въпросително Балдур.
— Нима не сме ти го разказвали? — опечали се Балдур. — Пропуск, пропуск. Вампиричен сонет се нарича стихотворение, състоящо се от дванайсет стиха. Размерът, римата или нейното отсъствие — са произволни. Важното е последната строфа един вид да изсмуква от стихотворението целия смисъл и да го изразява в максимално кратка форма. Тя трябва да съдържа квинтесенцията на стихотворението. Това символизира дестилирането на баблос от червената течност, който ти после ритуално предлагаш на музата, която играе с тебе на комар. Разбра ли?
— Примерно — казах аз.
— Но това е лирическо правило — продължи Балдур. — То не е строго. Всеки сам решава как именно да предаде смисъла на стихотворението в един ред. Така де, само авторът знае за какво е то в действителност, нали?
Локи кимна важно.
— Още едно правило на вампиричния сонет — той се пише като обратна стълбица. Получава се един вид стълба от смисли, символизираща възхода на вампира към висшата същина. Но това общо взето също не е задължително.
— Обратна стълбица — това какво е?
— Като Маяковски — каза Балдур. — Само че наопаки.
Не разбрах какво има предвид той, но не взех да уточнявам, тъй като правилото не беше задължително.
Локи си погледна часовника.
— Време е да започваме. Аз ще взема да приготвя всичко. А ти иди до тоалетната. Ако не ти провърви, в следващите четиресет часа ще бъдеш парализиран.
Той постави сака на масата. Аз излязох от стаята и тръгнах към тоалетната.
Някъде бях чел, че много от великите вдъхновението ги е осенявало именно в тоалетната. Това като че е истина, защото именно там ми хрумна една не напълно порядъчна, но затова пък многообещаваща идея.
Дотолкова обещаваща, че не се поколебах нито секунда и преминах към претворяването й в живота точно така неотложно, както клошарят в метрото се навежда, за да вдигне забелязаното на пода портмоне.
Щом излязох в коридора, аз бързо отидох на пръсти до кабинета, отворих тихичко вратата, изтърчах до секретера, отворих го (за разлика от чекмеджетата на картотеката, той не скърцаше) и взех напосоки първата попаднала ми епруветка, като се стараех да не издрънча със стъклото. Това се оказа „Тютчев + олбанск. source code“. Баш каквото ми трябва, помислих си аз и излях съдържанието в устата си.
— Рама, къде си? — повика ме Локи от гостната.
— Идвам — отвърнах. — Затварям тук прозорците. За всеки случай.
— Много правилно — отвърна Локи.
След няколко секунди влязох в гостната.
— Вълнуваш ли се? — попита Балдур. — Нещо си пребледнял.
Замълчах си. Не исках да говоря, защото приех твърде голяма доза препарат и можех да изтърся нещо, което не трябва.
— Ето — каза Локи. — Всичко е готово.
Погледнах към масата.
На нея беше сглобен агрегат със странен вид — лаптоп, съединен с мобилен телефон и същата тази кутия, която видях в сака. Сега кутията мигаше с червен индикатор, а до нея беше поставена широка текстилна лента с ластици и кукички. На нея беше закрепена спринцовка с обемист електрически механизъм. От механизма към мигащата кутия вървяха две жици. Освен това на масата лежеше опаковка еднократни игли със зелени муфички.
— Какво е това? — попитах.
— Значи — каза Локи. — Виждаш ли спринцовката? В нея има транквилизатор. Както вече казах, той предизвиква почти пълен паралич на цялото тяло примерно за четиресет часа. Спринцовката се управлява дистанционно чрез сервомеханизъм, свързан с компютъра. Вашите стихове ще бъдат изпратени начаса на известната ти особа, при това тя няма да знае кое стихотворение е написано от теб, а кое — от Митра. Когато ги прочете и избере победителя, решението ще бъде също тъй начаса предадено назад. Тогава ще се включи един от съединените със спринцовката сервомотори — на твоята ръка или на ръката на Митра. След инжекцията ще последва огласяване на дуелния ордер и неговото незабавно изпълнение. Въпроси?
— Всичко е ясно — отвърнах аз.
— Тогава сядай на компютъра, ако обичаш.
Подчиних се.
— Навий си ръкава…
Щом го направих, Локи намокри памуче със спирт и се зае да ми разтрива лакътната свивка.
— На мен ей сега ще ми призлее — изрекох отмаляло аз.