Това, разбира се, си има и неприятни страни. Най-неприятното е крайната перспектива. Ти знаеш ли какво се е случило с бабката, която беше нашата предишна Примадона? Това, разбира се, е ужасно и на мен ми е много жал за нея. Но аз зная, че някога също ще видя в ръцете на влезлите в стаята жълт копринен шал… Ала така е устроен животът и не сме ние тези, които ще го променим. Сега разбирам защо Борисовна пиеше толкова много през последната половин година. С нея са постъпили жестоко. Когато взели да дълбаят в скалата новата камера, тя питала всички какво така се чука, но околните се правели, че нищо не чуват, и я уверявали, че й се струва. А после, когато да се отрича станало невъзможно, взели да лъжат, че ремонтират асансьора. А накрая даже почнали да лъготят, че се строи подземен тунел за правителствената линия на метрото — да се пътува от Рубльовка направо в Кремъл. Тя всичко разбирала, но нищо не можела да направи. Ужас, нали?
Аз от самото начало искам да уредя нещата така, че с мен никой никога да не смее да се държи по подобен начин. На мен ще са ми необходими надеждни приятели, на които да мога да се опра. Възнамерявам да въведа специално отличие — „Приятел на Ищар“. Сега мястото в нашата йерархия ще се определя най-вече от тази титла. Ти ще бъдеш първият приятел на Ищар, защото си няма си никого по-близък от теб. И ще направя за теб всичко. Искаш ли хамлет като на Енлил? Сега е напълно изпълнимо.
Относно Митра. Знам, че ти видя всичко. Сигурно си си помислил всякакви ужаси за случилото се. В действителност винаги става така, когато се сменя земната личност на богинята. За да се съедини новата глава с главния ум в гръбнака, е нужен нервен мост, още един език, който става свързващото звено. За езика това, разбира се, не е гибел — той просто се завръща към първоизточника. Но Митра си отиде завинаги, което е тъжно. До най-последния си миг той не се досещаше за нищо.
Между другото, Енлил и Мардук си мислеха, че ще си ти. Не че са те угоявали като овен, но увереността им беше почти пълна. Оттук и равнодушното отношение към твоето образование. Ти вероятно си забелязвал, че никой освен мен не се интересува особено от твоята съдба и не се стреми да те въведе в обществото, сигурно ти се е струвало, че живееш един вид в затънтения край на нашия свят. Сега знаеш каква е работата.
Случилото се беше голяма изненада за Енлил. За мен също беше ужасно труден избор — да реша кой от вас ще остане да живее. Избирайки теб, аз тръгнах против всички. Така че имай предвид — освен мен други приятели нямаш. Но с мен те няма и да са ти нужни.
Можеш да не се притесняваш, повече няма да те ударя с коляно. Вече нямам. Затова пък има баблос. И той сега целият е наш. Всичкият е наш, Рама! А що се отнася до другото — все ще измислим нещо.
Останалото, като се видим. И не карай богинята да чака.
Ищар IV
П.П. Помоли ме да ти напомня за Бонбона на смъртта, когато се срещнем следващия път. Един вид, напомням ти…:)“
Вместо подпис имаше червено факсимиле, подобно на написаната с размах дума „Иш“, по-надолу се разполагаше печат с древно изображение на крилато същество, донякъде напомнящо птицата Гаруда. Ако се имаше предвид Великия прилеп, художникът малко се беше подмазал.
Погледнах през прозореца. Стъмваше се, падаха бавни, редки снежинки. Не ми се искаше особено да летя нанякъде в зимната нощ. Но други варианти не се предвиждаха. Разбрах, че вече не мисля за нея като за Хера. Всичко вече бе различно.
Седнах на дивана и разхлабих връзките на кадифения калъф. Вътре, както и очаквах, имаше флакон. Но неговият дизайн силно се беше изменил. По-рано за пропуск към Ищар служеше мъничка тъмна съдинка във формата на свил крилете си прилеп, с череп вместо запушалка. Сега флаконът беше направен от бяло матово стъкло и имаше формата на женско тяло без глава — мъничката запушалка приличаше на високо прерязана шия. Това си беше доста ужасяващо и напомняше за онази велика жертва, която принасяше богинята. Явно Ищар беше настроена сериозно. Ще има много промени, помислих си аз, и на мен вероятно ми е провървяло, че се оказах от нужната страна на водораздела. Но в душата ми дращеха черни котки.