Но за това как да съхраним нашата уникална обединителна цивилизация с нейната висока свърхетническа мисия, ще мислим по-късно. А сега наоколо цари покой и се шири простор, и насреща ми се носят огромни като пеперуди звезди от сняг. И с всеки мах на крилете аз съм все по-близо и по-близо до своята странна приятелка — и какво да се лъжем, до баблоса също. Който сега целият е наш.
Целият е наш.
Целият е наш.
Целият е наш.
Целият е наш.
Целият е наш.
Колко пъти трябва да се повторят тези думи, за да се разбере смисълът им докрай? А той, между другото, е прост — алпинистът Рама Втори рапортува за покоряването на Фуджи.
Впрочем тук има един сериозен нюанс. И за това трябва задължително да кажем няколко думи.
Върхът на Фуджи съвсем не е каквото си мислиш за него като дете. Не е вълшебен слънчев свят, където сред огромните стъбла на тревата седят скакалци и се усмихват охлювчета. На върха на Фуджи е тъмно и студено, и самотно, и пустинно. И това е хубаво, тъй като в пустотата и в прохладата душата си отдъхва, а този, на когото му се случи да се добере до самия връх, непоносимо се изморява от пътя. И вече не прилича на онзи, който е започнал пътя.
Аз даже не помня какъв бях. Това, което изплува в моето съзнание, повече прилича на ехо от изгледаните филми, отколкото на отпечатък от моята собствена история. Виждам долу пунктири от светлина и си спомням, че там са улиците, по които съвсем неотдавна карах скейтборд. Тогава моите придвижвания в пространството нямаха никаква цел. После ме возеха из този град в черна кола, но аз още не знаех докрай накъде пътувам и защо. А сега зная всичко — и летя високо в нощното небе на еластично скърцащи черни криле. Ето така, постепенно и незабележимо за себе си, ние се превръщаме във възрастни. Пристигат покоят и яснотата — но ние плащаме за тях с нашата наивна вяра в чудото.
Някога звездите в небето ми изглеждаха като други светове, към които ще полетят космическите кораби от Слънчевия град. Сега знам, че техните остри точки са дупчици в бронята, закриваща ни от океана безжалостна светлина. На върха на Фуджи чувстваш силата на натиска, който тази светлина оказва върху нашия свят. И в главата ти, кой знае защо, прииждат мисли за древните.
„Каквото ще вършиш, върши го по-скоро…“[42]
Какъв е смисълът на тези думи? Ами най-простият, приятели. Бързайте да живеете. Тъй, щото ще дойде денят, когато небето ще се спука по шевовете си и светлина, чиято ярост ние даже не можем да си представим, ще нахлуе в нашия тих дом и ще ни забрави завинаги.
Писа Рама Втори, приятел на Ищар, началник на гламура и дискурса, пич, който си играе на комар с живота и бог на парите с дъбови криле.
Върхът на Фуджи, зимно време.
42
Евангелие от Йоан, гл. 13, ст. 27. Думи на Исус към Юда по време на Тайната вечеря. —