— А защо я пиете?
— Това е най-добрият начин да се запознаеш с човека.
— Как така? — попитах.
Очите в овалните отвори на маската няколко пъти примигаха и устата под черния плат изрече:
— Нявга две растящи на стената дървета, лимонено и портокалово, били не просто дървета, а порти към вълшебен и тайнствен свят. А после нещо се случило. Портите изчезнали, а вместо тях останали просто две правоъгълни парчета плат, висящи на стената. Изчезнали не само тези порти, но и светът, към който водели. И даже страшното летящо куче, което пазело входа към този свят, станало просто плетено ветрило от тропически курорт…
Да кажа, че бях поразен, значи да не кажа нищо. Бях зашеметен. Тези думи биха се сторили на всеки нормален човек пълна абракадабра, но за мен това беше секретният код на детството. Най-поразителното беше, че само един човек в целия свят можеше да формулира всичко по подобен начин — аз самият. Дълго мълчах. После не издържах.
— Не разбирам — казах. — Да допуснем, че е можело да съм разказал за картините, докато съм бил в безсъзнание. Ала за този свят, който се откриваше зад тях, не бих могъл да разкажа. Защото никога не съм го наричал така. Макар че вие сега го казахте и аз виждам, че всичко това си е чиста истина, да. Така си и беше…
— А знаеш ли защо всичко се е случило така? — попита Брама.
— Защо?
— Вълшебния свят, където ти си живял по-рано, го е измислял скрит в тревата скакалец. А после е дошла жабата, която го е изяла. И ти изведнъж си нямал къде да живееш, макар че в твоята стая всичко си е останало както преди.
— Да — казах объркано. — И това също е истина… Много точно казано.
— Спомни си нещо — каза Брама, — за което знаеш само ти. Каквото и да е. И ми задай въпрос — такъв, чийто отговор знаеш само ти.
— Добре — казах аз и се замислих. — Ами ето, например… У нас на стената висеше ветрило — вие току-що говорихте за него. По какъв начин беше прикрепено то към стената?
Брама затвори очи в прорезите на маската.
— Залепено. А лепилото е било намазано във вид на буквата „Х“. При това не е просто кръстче, а е именно буквата „Х“. Имало се е предвид направлението, в което е трябвало да поеме мама, която окачила ветрилото над леглото.[3]
— Как…
Брама вдигна длан.
— Почакай. А ти си го залепил, защото ветрилото е започнало да ти се вижда като куче-вампир, което те хапе нощем. Това, разбира се, са пълни дивотии. И даже е оскърбително по отношение на истинските вампири.
— Как разбрахте това?
Брама стана от дивана и приближи към мен. Отметна с пръст черния плат и отвори уста. Имаше тъмни, пожълтели от тютюн зъби — здрави и едри. Не видях нищо необичайно, само кучешките като че бяха мъничко по-бели от останалите зъби. Брама вдигна глава така, че да видя небцето му. Там имаше някаква странна вълниста мембрана, оранжева на цвят — сякаш прилепнал към венците фрагмент от стоматологичен мост.
— Какво е това? — попитах аз.
— Там е езикът — каза Брама, като подчерта думата посредством интонацията.
— Езикът? — не разбрах аз.
— Това не е човешки език. Това е душата и същността на вампира.
— С него ли научавате всичко?
— Да.
— А как може да се научава с език?
— Обясненията са безполезни. Ако искаш да го разбереш, трябва сам да станеш вампир.
— Не съм сигурен, че ми се иска.
Брама се върна на дивана си.
— Виждаш ли, Рома — каза той, — всички нас ни управлява съдбата. Ти дойде тук сам. А аз имам много малко време.
— Възнамерявате да ме учите?
— Не аз — каза Брама. — В ролята на учител се изявява не личността на вампира, а неговата природа. А обучението се заключава в това, че вампирът ухапва ученика. Което обаче не значи, че всеки човек, ухапан от вампир, става вампир. Както казват в долнопробните филми, хъ-хъ, това го има само в долнопробните филми…
Той се засмя на собствената си шега. Аз се опитах да се усмихна, но не ми се удаде добре.
— Съществува специално ухапване — продължаваше той, — на което вампирът е способен само веднъж в живота. И само в случай че езикът поиска. По традиция това става в деня на лятното слънцестоене. Ти си подходящ. Моят език ще премине в теб.
— Как така ще премине?
— В пряк смисъл. Физически. Искам да те предупредя, че ще боли. И веднага, и след това. Ще се почувстваш зле. Като след ухапване на отровна змия. Но постепенно всичко ще мине.
— Мен никога не са ме хапали отровни змии — казах аз.
— А вие не можете ли да си намерите друг ученик?
3
Има се предвид руският израз „иди на хуй“, приблизителният аналог на български е „върви на майната си“. —