Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа
На бойците от невидимия фронт, които ни помогнаха (включително и тези, чиито имена не могат да бъдат назовани), се посвещава тази книга.
Исторически преглед на шпионажа
Откак свят светува, шпионирането се приема като втората най-древна професия след проституцията. И за двете са характерни парите, тайнствеността, сексът, големият обществен интерес. Залага се репутацията на мнозина и на мнозина се загубва завинаги. И наистина, сексът и шпионирането често са свързани. Съгледвачите на библейския Исус Навин намират пристан в дома на блудницата Рааб. А по-късни примери са Мата Хари и аферата Профумо — скандал на сексуална почва, довел до подаване на оставка на британското правителство. Може да припомним и „грехопадението“ на морския пехотинец Клейтън Лоунтри, прелъстен от очарователна млада жена, сътрудничка на КГБ, чиято задача била да хване в клопка морските пехотинци от охраната на посолството на САЩ в Москва.
Откога датира шпионажът на този свят като особен род дейност? Ветеранът от Централното разузнавателно управление (ЦРУ) Уолтър Пфорцхаймър смята, че води началото си още от времето на Едема (Райската градина). Ако се използва неговата терминология, станалите там събития могат да се опишат така: агент на дявола, работещ под „прикритие“ на змия, завербува Ева, за да внесе нестабилност между Господ и Едема. Безусловно разузнавачите се появяват далеч преди съвременните държави. Йосиф обвинява в шпионаж братята си, които пристигат в Египет и не разпознават в първия министър на фараона своя роднина. А когато евреите напускат Египет и започват да скитат в Синайската пустиня, Моисей изпраща тайно по един човек от всяко от дванайсетте племена израилови, за да разузнаят Обетованата земя.
Археолози са намерили в Сирия обгорена от слънцето дъсчица с древно писмо от XVIII в. пр.н.е. От него става ясно, че още тогава разузнавачите са използвали заложници. В това послание управителят на един град държава се оплаква на управителя на друг град, че е пуснал неговите съгледвачи съгласно уговорката, но все още не е получил откупа за тях. За по-нататъшната съдба на тези съгледвачи не е известно нищо. От най-древни времена владетелите на Китай и Япония са използвали шпионажа като средство за държавно управление. На Изток шпионажът понякога придобива особени черти, по-различни, отколкото на Запад. Така например на измамата и операциите по заблуждаването на противника тук се отделя толкова голямо внимание, колкото и на събирането на собствена разузнавателна информация. Древнокитайският мислител Конфуций, живял през VI в. пр.н.е., казва: „Когато заплахата от вражеско нападение е непосредствена, следва да се прибегне до измамата, която може да се окаже напълно достатъчна за отблъскването на врага.“
Сун Дзъ — велик китайски пълководец и военен теоретик, прославил се с трактата „Пин фа“ (Изкуството да побеждаваш), акцентира върху особеното значение на разузнаването: „Ако познаваш силата на врага и своята собствена, не трябва да се страхуваш от стотиците сражения. Ако познаваш своята сила, а не познаваш силата на врага, след всяка твоя победа ще следва и по едно поражение. Ако не познаваш нито своята сила, нито тази на врага си, то си обречен винаги на поражение.“ През XX в., включително през 1941 г., когато японският флот планира тайното си нападение над Пърл Харбър, трактатът на Сун Дзъ е бил задължително четиво за японските военни.
Документи от времето на Римската империя сочат, че римският чиновник Антоний преминал на страната на неприятелите през 358 г., като взел със себе си плановете за разположение на римските легиони. Дезертирал при персите войник римлянин скоро се върнал превербуван от тях, за да шпионира в полза на Персия. На византийския император Юстиниан I била дадена точна информация за системата на укрепление на обсадения град, но той не й придал значение и според преданията прогонил тези, които я били осигурили (подобни случаи има и в наше време).
Арабски чиновник от XI в. отбелязва, че владетелите изпращали посланици не само като дипломатически представители, а и като шпиони, които да се опитат тайничко да научат за „състоянието на пътищата, планинските проходи, реките, пасищата… колко човека наброява армията, как е въоръжена и екипирана“. Освен това да събират и информация за самия владетел: дали пие, дали „спазва стриктно религиозните канони… юноши или момичета предпочита“.
В Япония от древни времена за разузнавателна информация са се обръщали към астролози, звездобройци, гадатели по числа и ветрове, специалисти по магии, оракули и т.н. Към XII в. от н.е., когато в страната дошли на власт военните кланове, за добиване на информация за противника все по-малко се опирали на свръхестествените и окултните сили и все повече разчитали на обикновените осведомители. Японската империя, както пише един западен историк, „представлява истинска шпионска мрежа… подозрението е въведено в ранг на основен закон на тази система на държавна власт“. От знатни самурайски семейства са били набирани разузнавачи нинджа. Нинджа е самурай, „постигнал изкуството да бъде невидим“ и занимаващ се преди всичко с разузнаване.