I. — Шпионаж.
G — Фалшиви документи.
H West — Западни армии (разузнаване на англо-американските армии).
H Ost — Източни армии (разузнаване на съветската армия).
Ht — Технически средства в армията.
I — Комуникации.
L — Въздушни сили.
M — Военноморски сили.
T/Lw — Технически средства във военновъздушните сили.
Wi — Икономика.
II. — Саботаж.
III. — Контрашпионаж.
Тези отдели се оглавяват както от армейски, така и от военноморски офицери.
При Канарис Абверът се разраства и се утвърждава като добре работещ механизъм — особено в началото на Втората световна война. Но голяма част от информацията за намеренията на съюзниците се оказва политически неприемлива за германските ръководители. Абверът е бил и в открит конфликт с разузнавателните действия на СС по времето на РАЙНХАРД ХАЙДРИХ и ВАЛТЕР ШЕЛЕНБЕРГ. Освен това офицери от Абвера са били обвинени в участие в няколко антихитлеристки заговора и в доставяне на експлозиви при опити за покушение. Канарис си позволява да назначава евреи в Абвера и да използва организацията за прикритие за някои от тях при бягството им от Германия в Швейцария.
СС непрекъснато разклаща основите на Абвера с разследванията си на офицери, за които се е смятало (с право), че помагат на дисидентски групировки. СС често обвинява Канарис, че предава песимистични доклади на Хитлер за руската кампания. Твърди се, че след един подобен доклад в началото на 1944 г. Хитлер се нахвърля върху Канарис, сграбчва го за ревера и иска обяснение, дали разузнавателните сили нарочно не твърдят, че Германия ще загуби войната. На 18 февруари 1944 г. Хитлер подписва декрет, с който обединява германските разузнавателни сили и ги поставя под ръководството на Химлер. На Канарис, по това време вицеадмирал, му е дадена незначителна длъжност. През юли 1944 г., малко преди края на войната, след неуспешния атентат срещу Хитлер Канарис е арестуван и екзекутиран.
Главната квартира на Абвера се е намирала на улица „Тирпицуфер“ 76/78 в Берлин в съседство с Главното командване. В книгата си „Абверът“ („The Abwehr“, 1984) Лорън Пейн описва сградата на Абвера като:
… лабиринт от сумрачни коридори, скърцащи стълби, множество малки стаички, прилепени една до друга. Старият асансьор стене и се поклаща при всяко свое движение, докато накрая спира. Посетителите наричат мястото „лисичарник“. Сградата е напълно неподходяща за организация като Абвера, особено след разширяването на дейността й през 1939 г., но адмиралът отказва да се премести или да я реконструира…
Сградата има някои предимства. Например може лесно да се отиде до главната квартира на Вермахта на съседната Бендлерщрасе, без дори да се пресича улицата. Освен това се намира на стратегически удобно място — до министерства, различни канцеларии на гражданската администрация и офисите на чужди представителства.
Ръководители на Абвера:
1921–1927 — полковник Фридрих Гемп.
1927–1929 — майор Гюнтер Швантес.
1930–1932 — подполковник Фердинанд фон Бредо.
1932–1934 — контраадмирал Конрад Пациг.
1935–1944 — вицеадмирал ВИЛХЕЛМ КАНАРИС.
Вж. ЧУЖДЕСТРАННИ АРМИИ — ИЗТОК; ЧУЖДЕСТРАННИ АРМИИ — ЗАПАД; ТЮМЕЛ, ПАУЛ.
Абел, Рудолф (1903–1971)
Съветски супершпионин, работил в САЩ през 50-те години, разменен за пилота на разузнавателния самолет U–2 ФРАНСИС ГАРИ ПАУЪРС.
Предполага се, че е роден под името Александър Иванович Белов2 в град на Волга. Абел твърди, че помагал на баща си — металоработник, привърженик и член на либерални групировки — в разпространяването на болшевишка литература. Младият Абел учи инженерство и има практически познания по химия и ядрена физика. Говори свободно английски, немски, полски, иврит и руски и постъпва като преводач в международния отдел на Коминтерна. През 1924 г. записва индийска филология в Института по изтокознание в Москва. След първи курс е мобилизиран в Червената армия, където служи в свързочно отделение. До 1927 г. преподава езици, след което постъпва в международния отдел на ОГПУ. По-късно е прехвърлен като радиоспециалист в Червената армия. През Втората световна война служи на германския фронт като РАЗУЗНАВАЧ. Има сведения, че успява да проникне в АБВЕРА като шофьор под името Йохан Вайс. (През този период вероятно използва и името Мартин Колинс.) Още в началото на войната е издигнат в чин ефрейтор в германската армия и е награден с медал.
В края на войната Абел достига чин майор в НКВД. През 1947 г. е прехвърлен нелегално от Франция в Канада под името Андрю Кайотис. През 1948 г. преминава в САЩ, където работи в Ню Йорк като фотограф под името Емил Голдфус. Бил е главен резидент или разузнавач координатор за КГБ в района на Ню Йорк, откъдето контролира местната мрежа съветски шпиони, както и операциите, провеждани в Северна и Централна Америка. Изпраща информация в Москва и получава инструкции с помощта на късовълнови предаватели. Абел очевидно е посещавал Москва през 1954–1955 г. за съвещание с разузнавачи координатори. За дейността му в САЩ е повишен в чин полковник от КГБ.
2
Според руските му биографи истинското му име е Уилям Генрихович Фишер и е роден в Нюкасъл на Тайн в Англия в семейството на политемигранти. Баща му е руски немец от Ярославска област, взел активно участие в революционното движение. Майка му е от Саратовска област, също участничка в революционното движение. Още като дете Абел проявява упорит характер, учи се добре и има подчертана склонност към естествените науки. През 1916 г. се представя успешно на приемните изпити в Лондонския университет. През 1920 г. семейство Фишерови се завръща в Русия — Б.р.