В биографичната книга „Горбачов“ („Gorbachov“, 1986) руският историк Жорес Медведев определя Алиев като „умен и амбициозен професионалист на КГБ“.
Алтън, Доналд
Роден в Бруклин, Ню Йорк. Шифровчик в посолството на САЩ във ВИЕНА. Привлича вниманието на КГБ и ГРУ. През 60-те години един съветски АГЕНТ — натурализиран гражданин на западна страна, — представяйки се като белгийски бизнесмен, кани близък приятел на Алтън да се почерпят.
Тази среща на свой ред води до среща с Алтън. Белгийският бизнесмен — офицер от КГБ — не проявява особен интерес към Алтън, но урежда нови срещи с приятеля му. Следват многобройни приятелски срещи в кафенета и сладкарници; играят шах и понякога излизат сред природата. Алтън, който е евреин и подобно на повечето белгийци говори свободно френски, се сприятелява с „белгиеца“, който твърди, че също е евреин и има роднини в Израел.
Пет месеца по-късно „белгиецът“ за пръв път се обръща към Алтън за възнаграждение да го снабди със секретна информация. След кратко умуване Алтън се обръща към офицера по сигурността от посолството и разкрива контакта си с КГБ.
„Разработката“ на Алтън от сътрудниците на КГБ се е водела много внимателно и ненатрапчиво и макар накрая да завършва с неуспех, според американските специални служби е била „отлично планирана“.
Алън, Дж.
Вж. ПИНКЕРТОН, АЛЪН.
Алън, Майкъл
Бивш старши радист от военноморския флот, осъден за шпионаж. Продавал на филипинската военна полиция засекретени резюмета на американското разузнаване за вътрешното положение на Филипините. Арестуван през декември 1986 г. Проучван в продължение на 5 месеца след сигнал на негови колеги, че се държи странно.
Алън служи във флота от 1950 до 1972 г. След оттеглянето си работи като чиновник в телекомуникационния център на посолството. Освен това се занимава и с продажба на автомобили. Предава секретната информация, за да си създаде добри контакти с полицията. Документите с информация за движението на бунтовниците са били предавани на клон от филипинската полиция, ползваща се с лоша слава в преследванията на дисиденти. По-голямата част от информацията е била изготвяна от ВОЕННОМОРСКАТА СЛЕДСТВЕНА СЛУЖБА (ВСС) — основен разузнавателен център за събиране на разузнавателна информация на Филипините за САЩ. Поне един ТАЕН АГЕНТ на ВСС е бил разконспириран от действията на Алън.
Алън е лишен от военна пенсия и е осъден на 8 години затвор и глоба 10 000 долара. (Съден е от съд на военноморските сили, тъй като е бил запасняк от флота.)
Арестуването на Алън 2 години след задържането на ДЖОН УОКЪР-МЛАДШИ и ДЖЕРИ УИТУЪРТ показва колко лесно служителите от комуникациите могат да бъдат вербувани от чужди разузнавателни агенции.
Алън-младши, Лу (1925)
Офицер от военновъздушните сили и един от най-забележителните директори на АНС — от август 1973 до юли 1977 г.
Завършва военна академия, по-късно защитава магистърска степен и докторат в университета в Илинойс. Като младши офицер получава няколко задачи, свързани с ядрени оръжия. През 1961 г. е назначен в апарата на началника по инженерни изследвания към Министерството на отбраната в състава на УПРАВЛЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ (УНР), което се занимава с разузнавателните операции, извършвани от СПЪТНИЦИ. От 1965 до 1968 г. Алън е заместник-директор на Управлението за специални проекти към военновъздушните сили (част от структурата на УНР) в Лос Анджелис. Няколко години след това заема различни длъжности по експлоатацията на спътниците, а през 1971 г. става директор на Управлението за специални проекти.
През март 1973 г. новият ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ ДЖЕЙМС ШЛЕЗИНДЖЪР го назначава за директор на личния състав на разузнаването. Само 5 месеца по-късно — през август 1973 г., Алън вече е директор на АНС и веднага е въвлечен в парламентарните дискусии във връзка с някои операции на вътрешното разузнаване по подслушване на американски граждани и организации (вж. МИНАРЕ и ШАМРОК). Конгресът, съдилищата и масмедиите настояват да получат информация за ролята на АНС при подслушването на голям брой американски граждани — факт, разкрит от доста източници. Алън е първият директор на АНС, който на 8 август 1975 г. свидетелства пред вътрешнопарламентарната комисия — известна като КОМИСИЯТА ПАЙК — по въпросите на разузнаването.
Четиричасовото закрито заседание на комисията е последвано от също толкова трудно и продължително свидетелстване в сенатската комисия — известна като КОМИСИЯТА ЧЪРЧ. В показанията си на 29 октомври 1975 г. той разкрива, че „списъкът за наблюдение“ на АНС включва около 1700 американци и почти 600 чужди граждани. Цифрата е внушителна. Алън и двама от заместниците му заявяват, както пише ДЖЕЙМС БАМФОРД в „Замъкът на загадките“ („The Puzzle Palace“, 1982), че „АНС съществува на някакво необяснимо ниво, необезпокоявана от онези закони и статути, които управляват останалата част от нацията“. На въпроса на сенатора от Пенсилвания Ричард Суайкър, дали списъкът може да се използва за наблюдение над АНС с огромните технически възможности „за записване на разговори, провеждани в Съединените щати, в случай че някой злонамерен реши да го направи“, Алън отговоря: „Смятам, че по принцип е възможно.“