Битката се разразява между изпълнителната власт и Конгреса за достъпа до архивите, свързани с подслушаните от АНС разговори. Включват се и други държавни агенции, както и далекосъобщителните компании. Алън не се явява на следващите заседания, но се явяват добре информирани източници. След подробно проучване на подслушвателните действия на АНС вътрешнопарламентарната комисия излиза с доклад, в който се заявява, че огромната тайнственост около агенцията е „необоснована и параноична“.
Алън се справя с трудностите, но напуска АНС през юли 1977 г.
За кратко е командир — от август 1977 до март 1978 г., а на 1 юли същата година полага клетва като началник-щаб на ВВС на САЩ. Остава на този пост, докато се пенсионира през юни 1982 г.
Алъсън, Рупърт
Вж. УЕСТ, НАЙДЖЪЛ.
Аман
Разузнавателно управление на силите за отбрана (РУСО) на Израел. ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ е създадено като отдел на оперативния клон на армейския личен състав скоро след като на 14 май 1948 г. Израел се обособява като държава. През лятото на същата година няколко пъти е реорганизирано — ефективността му се повишава благодарение на новопостъпилите криптоаналитици, радисти и други техници, много от които са служили в армиите на САЩ и Великобритания. Значително се подобряват събирането, разчитането и анализът на разузнавателна информация (включително разузнаването на радиотехническите връзки — прехващане на арабските военни съобщения). Провеждат се специални разузнавателни операции и саботажи в съседните арабски държави. През 1953 г. военното разузнаване е прехвърлено към разузнавателния отдел на армията, наричан Аман — съкращение на Agaf Modi’in (Информационна служба) от иврит.
Аман се специализира в разузнаване на съседните арабски страни. На второ място остават африканските страни, които са едновременно и потенциални врагове, и потенциални съюзници на Израел и Съветския съюз. Съветският съюз е от особен интерес поради прехвърлянето на огромни пратки оръжие от него и Източния блок за арабските и африканските страни още от началото на 1955 г. През 70-те години дейността на Аман (както и на другите израелски разузнавателни организации) се разширява, за да се противопостави на нарастващата вълна от тероризъм срещу Израел.
Информацията и оценките на военното разузнаване, с малки изключения, винаги са били изключително точни. Но военните и политическите лидери невинаги са им обръщали нужното внимание.
Авторитетът на военното разузнаване е помрачен от няколко шумни скандала. Първият му ръководител — ИСЕР БЕЕРИ, е освободен през януари 1949 г. след екзекуцията на МЕИР ТУБИАНСКИ — евреин, заподозрян, че предава информация на арабите и англичаните. Беери инсценира съдебен процес. По-късно — през 1955 г., Бенямин Гибли е принуден да напусне заради АФЕРАТА ЛАВОН — саботажна операция в Египет. Йешафат Харкаби е освободен от длъжност, след като не успява да се справи с мобилизирането на всички запасни офицери от армията. Така трима от първите четирима ръководители на Аман са уволнени.
Сред по-успешните ръководители на военното разузнаване са способният НАИМ ХЕРЦОГ, който се задържа 2 мандата — по-късно е избран за президент на Израел, и МЕИР АМИТ, който като ръководител на МОСАД от 1963 до 1967 г. въвежда съвременния мениджмънт в израелското разузнаване. Арон Ярив и заместникът му Елиаху Зейра, по-късно заел същия пост, са сред военните лидери, които са част от изключителния успех на Израел по време на Шестдневната война през 1967 г. Но кариерата на Зейра е помрачена от разузнавателни провали в навечерието на друга война с арабите — войната в Йом Кипур — войната в Деня на изкуплението (1973).
Десет години по-късно Йешуа Саги е свален от поста директор на Аман след разследване на кланетата, извършени в бежанските лагери от ливански фалангисти в Бейрут. Саги не се доверява на фалангистите и не иска да им сътрудничи, но мнението му е било пренебрегнато от израелския военнокомандващ, който се вслушал в съвета на служителите от Мосад. Комисията по случая с кланетата стига до заключението, че Саги е проявил „безотговорност и подозрителна незаинтересованост“, и препоръчва отстраняването му от длъжност. Той се оттегля на 1 март 1983 г. (Никакви наказателни мерки не са предприети срещу Наум Адмони, ръководител на Мосад, който заема поста си 4 дни преди кланетата.)