В началото на 50-те години функциите на КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО са иззети от военното разузнаване. Освен сигурността на военните сили на бойното поле всички останали функции, отнасящи се до сигурността, са предоставени на гражданската полиция (специален отдел) и ШИН БЕТ (Сили за сигурност). Аман е разузнавателно управление към щаба на силите за отбрана на Израел и израелската армия. Военновъздушните сили и военноморският флот имат свои малки разузнавателни структури — специализирани в събиране и анализиране на разузнавателна информация отделно за двата рода войски. Аман е най-голямата израелска разузнавателна организация. Според Дан Равив и Йоси Мелман в книгата им „Всеки шпионин — принц“ („Every Spy a Prince“, 1990) тя наброява 7000 души.
Ръководители на израелското военно разузнаване:
(1947)–1949 — Исер Беери (цивилен).
1949–1950 — полковник Наим Херцог.
1950–1955 — полковник Бенямин Гибли.
1955–1959 — генерал-майор Йешафат Харкаби.
1959–1962 — генерал-майор Наим Херцог.
1962–1963 — генерал-майор Меир Амит.
1964–1972 — генерал-майор Арон Ярив.
1972–1974 — генерал-майор Елиаху Зейра.
1974–1978 — генерал-майор Шломо Газит.
1979–1983 — генерал-майор Йешуа Саги.
1983–1985 — генерал-майор Ехуд Барак.
1986–1991 — генерал-майор Амнон Шахак (преди Липкин).
1991–1995 — генерал-майор Ури Саги.
1995 — генерал-майор Моше Яалон.
Вж. ИЗРАЕЛ.
Амблър, Ерик (1909)
Автор на романи с шпионска тематика. За разлика от героя на ЯН ФЛЕМИНГ ДЖЕЙМС БОНД героят на Амблър е човек, който оцелява благодарение не на технологични играчки чудо, а на интелекта и упоритостта си.
Повече от романите на Амблър излизат преди Втората световна война: „Черната граница“ („The Dark Frontier“, 1936), „Необикновена опасност“ („The Uncommon Danger“, 1937), „Епитафия за един шпионин“ („Epitaph for a Spy“, 1938), „Причина за тревога“ („Cause for Alarm“, 1938) и „Маската на Димитриос“ („The Mask of Dimitrios“, 1939), публикувана в Америка под заглавието „Ковчег за Димитриос“. Пиесата му „Топкапи“ („Topkapi“), поставена на сцена през 1964 г., е създадена на базата на книгата му „Светлината на деня“ („The Light of Day“, 1963) — заплетена интрига, в основата на която е кражба на диаманти.
Вж. ЛИТЕРАТУРНИ ШПИОНИ; ФИЛМИ.
Американска официална колония
Сътрудници на държавните структури на САЩ, представящи страната си в различни краища на света и подчинени на съответния посланик. Ръководителите на задграничните бюра на ЦРУ са подчинени на ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, но официално и на посланика в страната на пребиваване. Посланикът няма власт само над военните, които са подчинени единствено на своето регионално командване.
Президентът Кенеди издава специални правила, регламентиращи пълномощията на посланиците, и оттогава те влизат в практиката. За ЦРУ в тези правила от известно време има и „изключения“. В обръщението си към посланиците например президентът Клинтън казва следното: „Вие имате право да преглеждате цялата входяща и изходяща кореспонденция, с изключение на съобщенията, с чието запознаване законодателството или специални постановления предвиждат специална процедура.“ Това е и реверанс към ЦРУ.
Амит, Йоси (1945)
Офицер от израелската армия и сътрудник на военното разузнаване, работил за САЩ.
Служил в израелската армия, включително в елитните парашутни части, преди да бъде назначен в АМАН — израелското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. Прострелян в гърдите по време на секретна операция и категоризиран като инвалид.
Арестуван е на 14 март 1986 г. През 1987 г. е осъден от 3-членен съдийски състав за шпионска дейност в полза на Съединените щати на 12 години затвор. Случаят се гледа при закрити врата и се пази в тайна чак до 1993 г.
Амит, Меир (1921)
Ръководител на АМАН — израелското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, от 1962 до 1963 г. и на МОСАД — от 1963 до 1968 г. Роден в Палестина под името Меир Слуцки, Амит израства в кибуц.
През младежките си години служи в Хагана — нелегалната еврейска армия. В израелската Война за независимост през 1948–1949 г. е командир на рота, на батальон, а след това заместник-командир на знаменитата Голанска бригада. Остава в армията и след войната. Служи в пехотата и бронетанковите войски. По време на Суецката кампания (1956) е втори в командването след военния министър Моше Даян. През 1961 г. получава магистърска степен по бизнес в Колумбийския университет в Ню Йорк.