Преди Амит да оглави Аман през 1962 г., трима от общо четиримата му предшественици са уволнени. И въпреки това, без да разчита на предварителен разузнавателен опит, той поема отговорността и въвежда елементи на съвременния мениджмънт в организацията. Постига това независимо от непрекъснатото съперничество и несъгласията с ИСЕР ХАРЕЛ, шеф на МОСАД и МЕМУНЕХ на Израел — де факто главен ръководител на цялата общонационална служба за разузнаване и сигурност. На 26 март 1963 г. министър-председателят Давид Бен Гурион го извиква без каквото и да било предупреждение в кабинета си и изпраща самолет за него във военните обекти край Мъртво море, където той е на инспекция. Амит трябва да поеме Мосад незабавно. Харел е бил на този пост почти 12 години. (Заместникът на Амит — майор Арон Ярив, го наследява като ръководител на Аман.)
Във „Всеки шпионин — принц“ журналистите Дан Равив и Йоси Мелман описват стила на Амит:
Новият шеф имаше за цел да трансформира Мосад в сериозна и модерна разузнавателна организация, като се има предвид какво според него е основната й задача: събиране на военни и политически сведения за арабските страни. За него Мосад представлява организация за набавяне на сведения и следователно трябва да избягва открити операции, които според него са загуба на ресурси. Под влияние на икономическите и бизнескурсовете, които е посещавал в Съединените щати, Амит желае да повтори американския корпоративен манталитет и начин на мениджмънт.
Амит е ръководител на Мосад до септември 1968 г. — период, през който се води изключително успешната Шестдневна война през 1967 г. Разузнавателните сведения, събрани от Мосад и най-вече от Аман (оглавяван от Ярив), са ключовите фактори за блестящата победа на Израел над арабите. Няколко дни преди войната Амит тайно посещава САЩ, за да убеди президента Джонсън, РИЧАРД ХЕЛМС — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, и министъра на отбраната Робърт Макнамара, че положението в Близкия изток е изключително сериозно и че Израел трябва да започне война поради египетската блокада на израелския път към Червено море и Индийския океан.
След като се оттегля от Мосад, Амит става президент на Коорс индъстрис — най-големия индустриален комплекс в Израел. След 9 години в Коорс индъстрис влиза в политиката и става член на Кнесета (израелския парламент) и министър на транспорта и комуникациите. През 1982 г. се завръща в света на бизнеса и осъществява проекта Амос — първия израелски СПЪТНИК за радиокомуникации.
Амторг
Съветско-американска търговска централа от 20-те и 30-те години, използвана от руснаците като прикритие за шпионски операции. Амторг води началото си от 1921 г., когато доктор Арманд Хамър, току-що дипломирал се в колежа на Колумбийския университет за интернисти и хирурзи, посещава Москва с препоръчително писмо до Ленин. Арманд е син на доктор Джулиъс Хамър — социалист от руско-американски произход, приятел на Ленин и собственик на фармацевтична компания. Арманд се надява да събере дълга от 150 000 долара, който съветското правителство дължи на баща му за лекарства, внесени в Русия по време на съюзническата блокада.
Ленин въвежда Арманд Хамър в бизнесотношения със Съветския съюз, които ще се окажат дългогодишни и изгодни. През 1924 г. е основано смесено дружество между Хамър и Съветския съюз. Един от съветските ръководители, които помагат на Хамър, е ФЕЛИКС ДЗЕРЖИНСКИ, основател на ЧК. Така съветският разузнавателен апарат е внедрен в Амторг още от самото начало. За Хамър Амторг е сделка, а за руснаците — начин да осъществят 3 мисии: да агитират за дипломатическо признаване на Съветския съюз, да извършват законна търговия и да провеждат шпионаж. Много от служителите в Амторг са съветски РАЗУЗНАВАЧИ, чиято цел е да се доберат до индустриални и военни сведения и да вербуват видни общественици, особено сред членовете на комунистическата партия на САЩ, за АГЕНТИ. Амторг действа дълго след като САЩ признават Съветския съюз през 1933 г. През 1948 г. ФБР извършва проверка на съветски товарен кораб и открива, че чрез Амторг контрабандно се изнасят забранени стоки, като научна апаратура за атомни изследвания.