Анадир
КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на съветските операции по тайното маскировъчно монтиране на стратегически ракети в Куба, както и по дислокацията на принадлежащите към тях ПВО, сухопътни и военноморски сили.
Вж. КУБИНСКА РАКЕТНА КРИЗА.
Анализ на радиообмена
РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ за прехващане на радиосъобщения с цел да се установи и да се проучи системата за излъчване. И да не успеят да разчетат вражеския код, прехващачите могат да установят източника на сигнала, честотата и дължината на вълните. Предаването на едно и също съобщение показва например, че армейските части получават еднакви заповеди.
През Втората световна война японците, които имат минимален успех в декодирането, често разчитат на анализа на радиообмена, за да направят съответната преценка. Внезапното увеличаване на излъчванията от Хаваите за Югозападния Тихоокеански район е означавало например придвижване в тази посока. Неочакваното спиране на обмена обикновено е показвало предстоящи действия.
Специалистите на САЩ в областта на комуникациите стигат до извода, че увеличаването на радиообмена е показател за предстоящи действия на врага, и въвеждат нови моменти във военния обмен на съобщения. Съобщенията са с ШИФРОБЛОКЧЕТА, така че дължината или краткостта на съобщението да не може да бъде показател. По-съвършен метод е процедурата, обратна на радиомълчанието, а именно непрекъсващият поток от цифрови групи. Повечето от тях нямат никакво значение, а в общия поток е вмъкнато истинското съобщение.
Ангели защитници
Контраразузнавателна група със специално предназначение. Идеята за създаването й принадлежи на сътрудника на британската Служба за сигурност (МИ–5) ПИТЪР РАЙТ. Групата е трябвало да се противопостави на опитите на съветското разузнаване да внедри свои агенти в МИ–5 и в МИ–6.
Ангели пазители
Американски жаргон, с който АГЕНТИТЕ и сътрудниците от разузнаването наричат представителите на противниковите им специални служби.
* Англия — Великобритания — Обединено кралство
Дълбоко заложените корени на разузнаването в Англия се преплитат с много случаи на предателство. Това налага създаването на ВЪТРЕШНО РАЗУЗНАВАНЕ. Векове наред усилията на кралските специални служби се свеждат главно до това да опазят живота и трона на действащия монарх. През XIV и XV в. това се изразява в издирване на размирно настроени шотландци и на други чужденци. Но дълго в Англия не е имало организация, която да противостои на чуждестранния шпионаж, която да следи, да открива и да наказва шпионите. От 1351 г. юридическата база за борба с държавната измяна (всички престъпления, извършвани срещу краля и кралството, включително правенето на фалшиви пари) е т.нар. Закон за измяна. Съгласно този документ човек може да загуби главата си дори само ако си „представи смъртта на краля“.
И макар шпионажът в страната да е далеч повече, отколкото измяната към краля, именно тя се смята за най-голямото престъпление. По Закона за измяната са осъдени и екзекутирани Мария Стюарт, кралица на шотландците, сър Уолтър Роли и много други. Към този закон се връщат неведнъж и през XX в., когато Англия води енергична борба срещу предателите между двете световни войни. (Вж. ДЖОЙС, УИЛЯМ.)
Необходимостта от външно разузнаване за монархията става твърде остра през 1570 г., когато папа Пий V отлъчва от църквата кралица Елизабет I. Опасявайки се от папски заговорници сред своите поданици, Елизабет I създава мощна вътрешна разузнавателна служба под ръководството на сър ФРАНСИС УОЛСИНГАМ, който през 1573 г. получава длъжността кралски министър. (Един от агентите на Уолсингам е поетът драматург КРИСТОФЪР МАРЛОУ.) Уолсингам развива бурна дейност не само в Англия, но и на Европейския континент, създавайки там своя агентурна мрежа. Главен обект на неговото разузнаване са католиците. Той не се притеснява да подкупва „свещеници, йезуити и предатели“, за да „разстрои вражеските планове по отношение на кралството“. Един от шпионите му в Рим подслушал как някои заговорници планирали да „вбесят“ кучетата на краля, които „да разкъсат месата му“.
Всички начинания на Уолсингам са „забравени“ след смъртта му през 1590 г. Едва през XVII в. при Оливър Кромуел системата на разузнаването е задействана отново. Един от „разузнавачите“ (такова е официалното им название тогава) на Кромуел — ДЖОН ТЪРЛОУ, разказвал, че Кромуел бил взел на служба „много хитри и коварни хора“ и организирал тайно отваряне на писмата и пощенските пратки, които минавали през Главното пощенско управление. (Вж. УОЛИС, ДЖОН.) По времето на Кромуел отварянето на писмата се извършва от „тайнствен мъж“ в специално определена стая.