След войната англичаните запазват целия си разузнавателен апарат и го хвърлят в борбата срещу новия враг — болшевиките. Опасявайки се от масови безредици, подобни на тези, които заливат Русия и Германия, те създават в системата на своите специални служби нов институт — МО–4, който има за задача да събира информация и да предотвратява граждански бунтове и метежнически брожения във въоръжените сили на страната.
И с настъпването на мира военното сътрудничество между британското и американското разузнаване продължава. Уинстън Чърчил, в началото на войната пръв лорд на Адмиралтейството, всячески съдейства да се укрепват тези връзки и проявява голям личен интерес към разузнаването. По негово предложение министър-председателят Лойд Джордж централизира системата на британските специални служби, въвежда МИ–6 в състава на Министерството на външните работи и възлага на тази разузнавателна структура да води агентурната работа и да провежда операции извън пределите на Британската империя. Най-прочут агент на МИ–6 по това време е СИДНИ РАЙЛИ, действащ в болшевишка Русия и на много други места по света, където Великобритания има свои стратегически интереси. Сътрудниците на разузнаването към военното министерство, като Мингис, официално си остават там за ПРИКРИТИЕ, но в действителност работят за МИ–6.
През 1927 г. в резултат на т.нар. АФЕРА АРКОС Великобритания скъсва дипломатическите си отношения със СССР. Установено е, че съветската компания Аркос се занимава в Англия не само с бизнес, но и с шпионаж. След този скандал руснаците преместват акцентите от легалното разузнаване върху нелегалното. Те активно вербуват за шпиони членове на комунистическата партия на Великобритания, като създават от тях цяла агентурна мрежа. В тези години те се интересуват основно от секретна информация за оръжейния завод в Улуич.
МИ–5 поставя пред 25-годишната Олга Грей задачата да се внедри в шпионска група. Тя влиза в Дружеството на приятелите на Съветския съюз, става член на комунистическата партия и си завоюва репутацията на „проверен другар“. Спечелва доверието на руснаците и те я правят отговорник за конспиративна квартира на НКВД. Олга предава в МИ–5 ценна информация за дейността на партията и за шпионската работа на членовете й. Когато британската Служба за сигурност слага край на шпионската мрежа, Олга, страхувайки се за живота си, си сменя фамилията и емигрира в Канада.
Когато в началото на 30-те години Адолф Хитлер взема властта, британското разузнаване пренасочва вниманието си от вътрешните врагове към подготовка за нова война с Германия.
През 1938 г. министър-председателят Невил Чембърлейн подписва в Мюнхен пакт с немците и връщайки се, обявява пред своите съотечественици, че им „носи мир“. В същото време полковник Н. МЕЙСЪН-МАКФАРЛИН — английски военен аташе в БЕРЛИН, и УИЛЯМ СТИВЪНСЪН — сътрудник на специалните британски служби (по-късно ръководител на представителството на британското разузнаване в САЩ), предлагат на Мингис план за покушение над Хитлер (за тази цел те са щели да използват винтовки). Лорд Халифакс, външният министър на Великобритания, отхвърля предложението с думите: „Ние още не сме дошли до тази черта, зад която дипломацията отстъпва място на политическите убийства.“
С мисли за „крайни мерки“ английското разузнаване се готви за война. През август 1939 г., когато войната срещу Германия става неизбежна, парламентът приема Закон за извънредни пълномощия, който дава право на правителствените структури рязко да ограничават гражданските свободи на населението. А последвалата наредба 18В (приета, колкото и странно да е, от правителството, а не от парламента) дава право на министъра на вътрешните работи да разрешава арест и задържане под стража без съд на всички лица, заподозрени в „действия, насочени към отслабване на държавната сигурност и отбранителната способност на кралството“. Тази наредба дава възможност на разузнаването да предприеме активни действия срещу организации като Британския съюз на фашистите, Дружеството за англо-германско приятелство и Клуба по правата, към който имат отношение обвинените в шпионаж АНА ВОЛКОФ и ТАЙЛЪР КЕНТ — американски специалист по кодовете.
На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, а 2 дни по-късно Великобритания и Франция обявяват война на Германия. По време на Странната война (наречена така несправедливо, тъй като се водят боеве, само че по море) МИНГИС нарежда на двама свои подчинени да се опитат да влязат в контакт с немски дисиденти, които желаят отстраняването на Хитлер. Операцията завършва с пълен провал (вж. БЕСТ, ПЕЙН).