В същото време германските разузнавателни служби, предимно АБВЕРЪТ, енергично се заемат да вербуват агентура на територията на Великобритания и да изпращат парашутнодесантни групи. Противопоставяйки се на тези акции, британската КОМИСИЯ ДВАЙСЕТ действа точно и използвайки СИСТЕМАТА НА ДВОЙНАТА ИГРА, организира ПРЕВЕРБУВАНЕ на диверсантите, превръщайки ги в ДВОЙНИ АГЕНТИ. Удава й се да заблуди немците, които смятат, че в лагера на врага работи тяхна надеждна агентура, която всъщност действа под пълния контрол на британското контраразузнаване. Работата с пленените диверсанти се извършва в пълна тайна. На тях им се казва просто: „Ще работите за нас или ще умрете.“ 18 шпиони — 16 в Англия и двама испанци в Гибралтар, са екзекутирани, 15 са обесени. Йозеф Якобс (т.нар. Джордж Раймър) при спускането с парашут в Англия счупва крак и не може сам да се качи на ешафода. Той е привързан за стол в двора на лондонския затвор и разстрелян от стрелкови взвод. Твърди се, че само един от шпионите е оправдан, но след това отново е арестуван и до края на войната престоява в затвора по обвинение в нарушаване на ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА. Доколкото е известно, само един немски шпионин успява да стигне до Обединеното кралство в годините на Втората световна война, без да бъде арестуван (вж. ТЕР БРАК, ЯН ВИЛХЕЛМ).
Трябва да се отбележи, че една от най-важните победи на Великобритания във войната е не на бойното поле, а в ПАРК БЛЕЧЛИ, засекретена щабквартира на дешифровъчния център ПШКШ. Именно от тук идват материалите от операция УЛТРА. Това са прехванатите и дешифрирани германски радиосъобщения, които позволяват оперативно да бъдат информирани британските и американските военно-политически ръководства за стратегическите планове и решения на Хитлеровите щабове. За да бъде оказана помощ на съпротивата и на групите за диверсии в окупираната от нацистите Европа, англичаните създават организация за Специални изпълнителни операции (СИО). Както отбелязва историкът М. Р. Д. Фут, тя „е формирана по всички традиции на английската ексцентричност… доста неортодоксална организация, създадена, за да води война с неортодоксални средства на неортодоксални места“.
От встъпването си в длъжност през 1940 г. министър-председателят Уинстън Чърчил не изпуска от вниманието си работата на разузнавателните служби. Той организира необходимите ресурси и подкрепа за разузнаването и за дешифровъчното дело. Големият му интерес към разузнаването личи в бележката му от 24 ноември 1940 г. до директора на имперския Генерален щаб: „Най-важното е да добием ясна представа за нещата, каквито и да са те.“
Той лично получава голяма част от съобщенията на Ултра и нарежда командирите да ги използват при планиране на стратегията си. Дори когато не е в Лондон, му се доставят разпечатки с помощта на ОТДЕЛА ЗА СПЕЦИАЛНИ ВРЪЗКИ, чиито кадри го придружават навсякъде. По време на войната Чърчил периодично следи за прикриването или за сериозната маскировка на разузнавателните източници. Той особено държи на това германските ръководители да не разберат, че по-голямата част от военните им комуникации се прехваща и се разчита от английските декодировчици. (Вж. БОНИФЕЙС; БОДИГАРД.)
В разузнавателната война Великобритания бележи доста по-голям напредък в сравнение с ГЕРМАНИЯ. По време на войната, както отбелязва Дейвид Кан в книгата „Шпионите на Хитлер“ („Hitler’s Spies“, 1978), „съюзниците обикновено бяха информирани до дивизионно ниво за силата на германците във Франция“. Информацията, получена от Ултра, е ключът към победата в Атлантика — дългата и оспорвана кампания срещу германските подводници. В резултат от внимателно насочваната хитроумна Система на двойната игра по превербуване на германските агенти се организират редица операции по дезинформация на противника в навечерието на ДЕНЯ Д. Германският Генерален щаб е толкова объркан, че не може да реши дали операцията е фиктивна или действителна дори когато съюзническите войски дебаркират в Нормандия.
Едва войната срещу Хитлер е завършила през май 1945 г., а вече се възобновява тайното противостоене с военния съюзник — Съветския съюз. И тук англичаните ги очаква голям удар. Както отбелязва Хю Тревър-Роупър — историк и разузнавач от времето на войната, МИ–5 изведнъж осъзнава, че „същите методи на внедряване, които са дали толкова добри резултати срещу Германия, със същия успех се прилагат от руснаците срещу Великобритания. Съветското разузнаване, активно вербувайки своя агентура сред англичаните, излъгва МИ–5 и МИ–6 точно така, както британското разузнаване чрез Системата на двойната игра излъгва по време на войната Абвера“.