Списъкът на английските разузнавачи, които работят за Съветския съюз, е дълъг: ГАЙ БЪРДЖИС, ДОНАЛД МАКЛИЙН, ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ, сър АНТЪНИ БЛЪНТ, ДЖОН КЕЪРНКРОС — всички членове на ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ. За вербовчиците от съветското разузнаване Кеймбридж е любимо място за търсене на кандидат-шпиони. Тези хора предават на руснаците някои от най-зорко пазените тайни, отнасящи се до взаимодействието между британското и американското разузнаване, държавната политика на Великобритания, постиженията на английските дешифровчици и дори материали за атомната бомба. За съветското разузнаване активно работят също ДЖОРДЖ БЛЕЙК, ДЖОН ВАСЪЛ, ГОРДЪН ЛОНСДЕЙЛ, ЛИО ЛОНГ, ДЖЕФРИ ПРАЙМ и др. Тясно свързана с руснаците е и т.нар. АФЕРА ПРОФУМО, донесла на Великобритания не само загуба на секретна информация, но и грандиозен политически скандал.
Бившият разузнавач от МИ–5 ПИТЪР РАЙТ в „Ловец на шпиони“ („Spycatcher“, 1987) — книга, която министър-председателката Маргарет Тачър се опитва да попречи да бъде издадена, поддържа тезата, че самият началник на МИ–5 сър РОДЖЪР ХОЛИС е съветски АГЕНТ. Райт твърди също, че през 1960 г. група оперативни работници от МИ–5 замислят заговор срещу министър-председателя Харолд Уилсън през 60-те години.
Системата за сигурност в МИ–5 и МИ–6 е пословично слаба. Поради хомосексуалността си някои сътрудници са удобни мишени за шантаж от съветските разузнавачи. Бърджис и Маклийн са известни с пиянството си. Филби от време на време злоупотребява с алкохола. Във връзка с това Ребека Уест пише: „… щяхме да се избавим от много проблеми, ако по-малко вадехме на показ кирливите си ризи и бяхме уволнили няколко отчаяни пияници.“
Структурата на британското разузнаване от времето на Втората световна война се запазва напълно и в следвоенните години. ПШКШ само насочва вниманието си към интересуващите я съветски обекти: дипломатически представителства, служби на търговски организации, отделни частни лица. В сътрудничество с БРАТОВЧЕДИТЕ от ЦРУ МИ–6 успешно ръководи дейността на полк. ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ — може би най-ценния източник в Съветския съюз, с който някога са разполагали западните специални служби.
Заедно с американците англичаните провеждат операции за техническото разузнаване. СЪГЛАШЕНИЕТО БРЮС от времето на Втората световна война между тези 2 страни (плюс някои членове на Британската общност), по силата на което те споделят всички постижения на своите служби за дешифриране, продължава да действа и през Студената война. А през 1947 г. се подписва безпрецедентното СЪГЛАШЕНИЕ ЮКЮС, предвиждащо по-нататъшно сближаване на западните разузнавания.
Английски пилоти извършват разузнавателни полети над територията на Съветския съюз с американски шпионски самолети. Първият такъв полет дълбоко във вътрешността на Съветския съюз е осъществен през 1952 г. Тогава по искане на ЦРУ британски самолети за фоторазузнаване КАНБЕРА достигат до съветски ракетен полигон. Известна е поне още една подобна мисия, когато летци от Кралските ВВС на Великобритания се появяват във въздушното пространство на Съветския съюз с разузнавателни самолети B–45 ТОРНАДО и U–2.
След като Райт публикува книгата „Ловец на шпиони“ („Spycatcher“) през 1987 г., парламентът променя Закона за държавната тайна, като разрешава да се привличат към съдебна отговорност бивши сътрудници на специалните служби, разгласили информация за минали операции на британското разузнаване. И все пак след края на Студената война предишната система на тотална секретност прави отстъпление. За пръв път публично са изнесени имената на ръководителите на специалните служби, дейността на МИ–5 открито се обсъжда в специално издаван бюлетин. Властите признават, че съществува Комитет за обединено разузнаване. Излиза от печат специалната брошура Дейността на Централното разузнаване, в която за пръв път се описва как работят специалните служби.
През декември 1991 г. постът директор на МИ–5 се заема от СТЕЛА РИМИНГТЪН. Тя е първата жена, която оглавява британската разузнавателна агенция, а също и първият официално оповестен директор. Назначена е в МИ–5 в резултат от целия процес по привличане на жени в разузнаването. Към 1991 г. по груба преценка 40 % от всички сътрудници в МИ–5 са жени и броят им постоянно расте. Те вече изпълняват и оперативна работа по места — главно в Северна Ирландия — в тясно взаимодействие с жени от специалния отдел на Скотланд ярд.