Выбрать главу

Подобно на други западни разузнавателни общности и британските служби отделят главно внимание на борбата с тероризма и наркотиците. През 1992 г. на МИ–5 е възложено да оглави отпора срещу членовете на Ирландската републиканска армия (ИРА) и на Ирландската националноосвободителна армия (ИНОА). Като демонстрира невиждана дотогава откритост, ръководството на МИ–5 публично заявява, че в средата на 90-те години около 70 % от всички сили и средства на службата отиват именно за борба срещу тероризма.

Тази прозрачност шокира мнозина дългогодишни служители на тайните служби. „Разузнаване без секретност е все едно свещеник без одеяния или спиритически сеанс при ярка светлина. Секретността трябва да се поддържа на всяка цена независимо дали служи на някаква конкретна цел или не“ — казва МАЛКЪМ МАГЕРИДЖ, бивш разузнавач, описал подробно стария си занаят.

Андерсън, Джон

Вж. АНДРЕ, ДЖОН.

Андерсън-младши, Рудолф (1927–1962)

Пилот на разузнавателен самолет Ю–2 (U–2), свален над Куба на 27 октомври 1962 г. по време на КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА. Той е един от двамата пилоти на военновъздушните сили на САЩ, които разкриват присъствието на съветски балистични ракети в Куба.

Отряд 4080 за стратегическо разузнаване на военновъздушните сили изпълнява мисии с U–2 над Куба. Полетите с U–2 започват в нощта на 13 срещу 14 октомври 1962 г. Андерсън пилотира един от двата самолета U–2 на следващия ден — 15 октомври. На 27 октомври предприема нов полет над Куба от военновъздушната база Маккой във Флорида. Докато се намира над източния край на острова, самолетът му е улучен от ракета земя-въздух СА–2, изстреляна от съветска ракетна установка. Андерсън загива, след като самолетът му се разбива в района на Антилските острови.

Ето как Робърт Кенеди описва в „Тринайсет дни“ („Thirteen Days“, 1969) реакцията на Белия дом по повод на загубата на Андерсън:

„Как да изпратим там нови пилоти с U–2, без да унищожим всички САМ [ракети земя-въздух]? — пита президентът. — Сега сме участници в съвършено нова игра.“

Отначало преобладаваше единодушното мнение, че трябва да атакуваме рано на следващата сутрин с бомбардировачи и изтребители и да унищожим ракетните установки. Отново президентът вразуми всички. „Това не е най-важното, което ме тревожи — казва той. — И двете страни се изкачват до четвъртото и петото стъпало, а не отиваме на шестото, защото никой друг не го е правил досега. Да не забравяме, че навлизаме в дълбоки води.“

Не са предприети никакви мерки в отговор на свалянето на Андерсън. Разузнавателните полети с U–2 продължават. Андерсън е единствената жертва по време на Кубинската ракетна криза. (С ракета СА–2 е обстрелван най-малко още един U–2.)

Андре, Джон (1751–1780)

Офицер от 54-ти пехотен полк на британската армия и адютант на английския командващ в Ню Йорк генерал сър Хенри Клинтън по време на Войната за независимост на Северна Америка. Отговаря също за разузнавателните операции.

Андре ухажва 17-годишната Пеги Шипън преди брака й с БЕНЕДИКТ АРНОЛД — виден офицер от Континенталната армия. Той си кореспондира с Арнолд през 1779 г. и през септември 1780 г. урежда територията Уест Пойнт и укрепленията да бъдат предадени на англичаните. Заловен е на 24 септември 1780 г. след среща с Арнолд при опит да се върне зад фронтовата линия. Сър Хенри Клинтън прави усилия да се спазари за освобождаването му, но генерал ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН е готов да приеме само един човек в замяна — самия Арнолд.

Андре е осъден за шпионаж и обесен в Ню Йорк на 2 октомври 1780 г. Напълно спокоен, той сам поставя примката около врата си и завързва очите си с кърпа. Останките му са погребани в Уестминстърското абатство на 28 ноември 1821 г. (Той е единият от двамата признати шпиони, погребани в Уестминстър. Вж. БЕН, АФРА.)

Тримата американци, помогнали при залавянето на Андре, получават медали и парично възнаграждение от Континенталния конгрес.

Андре използва името Джон Андерсън, докато преговаря с Арнолд.

shpionazh-1.jpg

Екзекуцията на майор Джон Андре

Андропов, Юрий (1914–1984)

Председател на КГБ от 1967 до 1982 г. След това е генерален секретар на ЦК на КПСС, де факто ръководител на съветската държава.