АНС наблюдава също комуникациите и сигналите, излъчвани от космически обекти, и сигналите от изпитателните ракетни полигони на чужди държави. Националният център по радиотехническо разузнаване към АНС осигурява „незабавна“ разузнавателна информация. В кризисни моменти от центъра в „ситуационната“ зала на Белия дом постъпват съобщения с кодовото наименование Критик.
Щабквартирата на АНС се намира във ФОРТ МИЙД, Мериленд — по средата на пътя между Вашингтон и Балтимор. Оттам АНС контролира глобалната подслушвателна мрежа, като използва СПЪТНИЦИ, САМОЛЕТИ, кораби и земни прехващателни станции и е в състояние практически да осигури на правителството разузнавателна информация от всяко кътче на Земята. „Не съществува събитие от интерес за САЩ — във външната политика или във военната сфера, — за което АНС да няма принос“ — казва през 1995 г. вицеадмирал Джон Макконъл, директор на АНС, в едно от редките изявления от АНС. Често казват, че инициалите NSA означават: No Such Agency (Агенцията Не Съществуваща) или Never Say Anything (Агенцията Не е Словоохотлива).
АНС работи с невероятно голям обем информация. По преценка на експертите й във фондовете на Конгресната библиотека има около един квадрилион отделни информации. „С технологиите, които са все още на чертожните дъски, — казва Макконъл, — ще можем да захранваме библиотеката на Конгреса всеки 3 часа. Такъв е обемът информация, с който трябва да се справяме в глобален мащаб.“
ЛУИС ТОРТЕЛА, дългогодишен заместник-директор на АНС, казва пред Балтимор сън през 1995 г.: „Мисля, честно казано, че изискванията към агенцията са близо до безкрайността. Всеки иска да знае всичко за всичко.“
Предшественици на АНС са СЛУЖБАТА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ на армията и АГЕНЦИЯТА ПО СИГУРНОСТТА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ (АСВС). Оплакванията на военното командване по време на Корейската война за ниското качество на получаваната стратегическа информация подтикват политическото ръководство за създаване на РАЗУЗНАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ (РАЗКОМ) — агенция, подчинена на министъра на отбраната. Междувременно АСВС се премества от АРЛИНГТЪН ХОЛ, Вирджиния, във Форт Мийд в предградията на Вашингтон.
Декрет на президента Труман от 24 октомври 1952 г. с кодово наименование и с гриф СТРОГО СЕКРЕТНО постановява създаването на агенцията. Уставът на АНС си остава секретен, с изключение на кратко извлечение, станало обществено достояние през 1984 г. То показва как АНС се изплъзва от определени ограничения, свързани с използването на комуникациите.
ЦСС е създадена през 1972 г. със специален президентски декрет — целта е да се осигури единна криптоложка организация в Министерството на отбраната. За ЦСС се знае още по-малко, отколкото за АНС. Някъде в ЦСС има елитно подразделение — Служба за събиране на специална информация, чиито специалисти прослушват обекти на територията на потенциалния противник.
АНС полага изключителни усилия, за да запази свръхсекретността си. Години наред служителите следват нареждането да не казват нищо повече от това, че работят във „федералното правителство“ или в „Министерството на отбраната“ в отговор на въпроси за работното им място. Първата информация за същността на работата на АНС идва през септември 1960 г. от Москва. Двама от криптографите на агенцията — УИЛЯМ МАРТИН и БЪРНЪН МИЧЪЛ, преминават на страната на Съветския съюз. На пресконференция те разказват за американо-английските връзки в декодирането и съобщават, че АНС редовно прехваща комуникациите на повече от 40 страни — не само на Съветския съюз и страните от Източния блок, но и на свои съюзници, като Италия, Турция и Франция. През 1963 г. ВИКТОР ХАМИЛТЪН, аналитик изследовател от секцията на АНС за Близкия изток, се появява в Москва и разкрива пред вестник Известия, че той и колегите му разчитат военните и дипломатическите ШИФРИ и КОДОВЕ на много страни и че прехващат комуникациите, предназначени за ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ.
Тримата разкриват същността на АНС, но стремежът й да си остане напълно засекретена се запазва. Когато научават, че криптологът аматьор ДЕЙВИД КАН пише книга за криптографията, ръководителите на агенцията правят всичко възможно да спрат публикуването й и дори включват името му в СПИСЪКА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ. През 1966 г. издателите му предават ръкописа на Министерството на отбраната за преглед. Отговорът е, че публикуването „няма да бъде от национален интерес“. След спорове за някои пасажи книгата „Декодировчиците“ („The Codebreakers“) е публикувана през 1967 г. (Кан е признат и е назначен през 1995 г. за гостуващ историк в новия Център за история на криптологията към АНС.)