Първата и обстоятелствена книга за АНС — „Замъкът на загадките“ („The Puzzle Palace“, 1982) на ДЖЕЙМС БАМФОРД, излиза през 1982 г. Агенцията не е доволна от това, но Законът за свобода на информацията дава възможност на писателите да получат разрешения, които преди това (понякога напълно своеволно) са били отказвани. През 1987 г. в ежемесечното секретно издание на АНС Бамфорд и репортерът от Ню Йорк таймс Сиймор Хърш са поставени на една везна с РОНАЛД ПЕЛТЪН, аналитик от АНС, който е предавал тайни на Съветския съюз. Според изданието те разкриват „прекалено много нежелани неща през последните години“.
Все още твърде малко е известно за АНС. В каталога на Конгресната библиотека през 1995 г. има само 12 книги за агенцията, като четири от тях са различните издания на „Замъкът на загадките“.
Агенцията наследява прехванатите съветски комуникации между Центъра и неговите агенти в Съединените щати от 40-те години. Тези съобщения получават кодовото наименование ВЕНОНА и са доста богати от историческа гледна точка. АНС обаче започва разсекретяването им едва от юли 1995 г. Дотогава над 60 млн. аналогични документа са в процес на разсекретяване. Свидетелство за тази нова, сравнително висока степен на откритост на АНС е и Националният криптоложки музей, разположен в бивш мотел близо до щабквартирата на АНС и закупен единствено за да не може никой да го използва като място за НАБЛЮДЕНИЕ.
Базата на АНС във Форт Мийд е разположена на площ от 2632 декара. Тя е видимата част от комплекс, пръснат по цял свят — наземни станции в Шугър Гроув в Западна Вирджиния, в Якима във Вашингтон, в Анкъридж в Аляска и в базите от Аржентина до Австралия и Китай. Военните криптолози ръководят някои от тези станции. По време на Студената война военноморският флот осигурява шпионски кораби (вж. ЛИБЪРТИ; ПУЕБЛО) като платформи за морски подслушвания. Самолетите на военновъздушните сили също работят, следвайки инструкциите на АНС — често край съветското и китайското въздушно пространство. Целта им е да задействат противовъздушните им отбранителни системи, за да имат възможност да осъществят ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ), а също и РАЗУЗНАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ (РАЗКОМ). Тези задачи са доста рисковани (вж. СВАЛЕНИ САМОЛЕТИ).
В Космоса АНС прехваща съобщения с 2 типа спътници: спътници с апаратура, транслиращи телефонни разговори, факсови съобщения и съобщения по компютърни модеми; спътници с военноразузнавателна апаратура, осигуряващи двустранна радиовръзка (приемник-предавател), телефонна връзка в страната и други електронни комуникации.
Агенцията работи с британската щабквартира на правителствените комуникации, канадското Управление за безопасност на комуникациите, австралийското Управление на военните комуникации и новозеландското Управление за сигурност на правителствените комуникации в тясно сътрудничество, известно като СЪГЛАШЕНИЕ ЮКЮС. От много години те разполагат с подслушвателни постове в провинция Ксинянг в северозападната част на Китай, близо до съветската граница, където има бази за опити с ядрени ракети.
Във Форт Мийд АНС разполага с огромна печатница и институт за нововъведения, в който се произвеждат чипове за най-различни видове компютри. Агенцията ръководи и Националната криптографска школа и осигурява всички устройства за безопасна комуникация на правителството. През 1993 г. договорите на АНС само в Мериленд са били на стойност над 700 млн. долара. Годишният бюджет на агенцията е строго секретен, но според преценките на специалисти възлиза на около 3,5 млрд. долара без спътниците за прехващане, които се финансират от УПРАВЛЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ.
Дейността на АНС по декодирането е концентрирана във Форт Мийд, в чиято висококомпютъризирана база работят най-много математици в света. Във Форт Мийд и на други места в Мериленд работят около 20 000 души. АНС е работодателят, който предлага най-много места в този щат. Вероятно около 100 000 служители, предимно военни, работят за агенцията другаде по света. Животът на цивилните, които са в АНС, е под наблюдение — дори и на зъболекар те ходят придружени от офицер по безопасността на АНС. Пътуванията им в чужбина са ограничени. Необходимо е писмено уведомление, ако някой служител или негов роднина реши да се жени за чужденец.
Въпреки че е агенция на Министерството на отбраната, задачите и работата на АНС се определят от директора на Централното разузнаване съобразно с инструкциите на СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ и насоките на НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ВЪНШНО РАЗУЗНАВАНЕ. Директорът на АНС, винаги адмирал с 3 звезди или генерал с опит в разузнаването, може да използва всички средства за получаване на информация.