Аралов, Семьон (1880–1969)
Първият ръководител на съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ (ГРУ) — от 1918 до 1920 г. По време на Сталиновите репресии е арестуван 2 пъти.
Роден е в семейство на богат търговец. Постъпва в руската армия през 1905 г. Участва в Първата световна война като майор във военното разузнаване. След Октомврийската революция през 1917 г. е един от създателите на ЧК. Издига се бързо и през октомври 1918 г. е назначен за ръководител на ГРУ. След юли 1920 г. последователно е ръководител на разузнаването на 12-а, 14-а армия и на Югозападния фронт. От 1921 г. е заместник-директор на военното разузнаване. Работи под ПРИКРИТИЕ в Турция, Латвия и Литва. По-късно отговаря за установяването на РЕЗИДЕНТУРИ в Съединените щати, Германия и Япония.
По време на Сталиновите чистки, които започват през 1937 г., Аралов е освободен от всички военни постове и е назначен за заместник-директор на Музея по литература. През 1938 г. е арестуван и прекарва 3 години в затвора. Служи като редник в наказателен батальон. Към края на Втората световна война е издигнат до чин полковник, а след края на войната е реабилитиран и се връща в ГРУ. Арестуван е отново през 1946 г. и прекарва 10 години в концентрационен лагер. Освободен е през 1956 г. и веднага е назначен за заместник-директор на ГРУ. Година по-късно отново е освободен от длъжност — попада в чистката на Никита Хрушчов, насочена срещу маршала на Съветския съюз Георгий Жуков и неговите сътрудници във въоръжените сили. След тези събития Аралов живее спокойно и пише спомени за Гражданската война.
Аргон
Американски картографски СПЪТНИК, разработен паралелно с разузнавателния спътник КОРОНА. Проектът Аргон е плод на желанието на военните да разполагат с точни геодезични данни за Съветския съюз и за стратегическите му обекти.
Проектът е одобрен от Белия дом през 1959 г. и е част от проекта Корона. Първите апарати Аргон са снабдени с камера KH–5 и летят самостоятелно. По-късно тези фотокамери се поставят на спътниците Корона (вж. КИЙХОУЛ).
Системата Аргон осъществява 12 мисии от 17 февруари 1961 до 21 август 1964 г. Шест от 12-те мисии се считат успешни, а на другите 6 филмът е неизползваем.
Камерите KH–5 имат обхват 138 м, което означава, че могат да снимат обекти на Земята в размери 138 м. Аргон кръжи в орбита при средна височина 322 км.
Аргус
СПЪТНИК за РАЗУЗНАВАНЕ НА КОМУНИКАЦИИТЕ, одобрен от ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ Уилям Колби през 1971 г. Разработен е, за да замени спътника РИОЛИТ.
Министърът на отбраната ДЖЕЙМС ШЛЕЗИНДЖЪР преценява, че системата не е необходима. Колби протестира пред президента Форд, който разпорежда СЪВЕТЪТ ЗА НАЦИОНАЛ НА СИГУРНОСТ да разгледа случая. На базата на преценката на съвета Форд се съгласява с мнението на Колби, но Конгресът отказва да отпусне средства и проектът е изоставен.
Арлингтън хол
Бивше девическо училище в предградието Арлингтън, Вирджиния, в околностите на Вашингтон, което по време на Втората световна война става седалище на СЛУЖБАТА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ (СРР) на армията на САЩ.
От основаването през 1930 до 1942 г. СРР се помещава в Мюнишънс билдинг на Вашингтон Мал — част от комплекс с „временни“ сгради, строени през Първата световна война. Още в началото на Втората световна война помещенията се оказват недостатъчни. Имало е идея СРР да се помещава в почти завършената сграда на Пентагона — от другата страна на река Потомак. Преди да бъде осъществено преместването, се взима решение СРР да има своя сграда — за предпочитане извън Вашингтон.
След като са обмислени няколко възможности, изборът пада върху девическия колеж Арлингтън хол на улица Петдесета. Намира се на няколко мили от Пентагона и е сравнително близо до първата радиопрехващателна станция на ССР за Източния бряг. Мястото е близо и до жилищните райони на Вашингтон, което е удобно за бързо разрастващия се персонал.
Теренът и постройките са закупени за 650 000 долара плюс 40 000 за допълнително обзавеждане. Военното министерство става собственик на колежа на 14 юни 1942 г. Веднага след това започва преместването на персонала, документацията и машините. Всичко е завършено на 24 август.
Тогава започват изграждането на допълнителни постройки и монтирането на апаратура за сигурност на СТРОГО СЕКРЕТНИТЕ устройства.
По същото време военноморският персонал по КРИПТОАНАЛИЗ се премества от сградите на Вашингтон Мал в друго бивше училище на булевардите Небраска и Масачузетс — Северозападен Вашингтон (вж. БАЗА ЗА ВОЕННОМОРСКА СИГУРНОСТ).