Армейско разузнаване на САЩ
Прието е да се смята, че армейското разузнаване на САЩ води началото си от 1776 г., когато младият офицер НЕЙТЪН ХЕЙЛ изказва готовност да се прехвърли зад британските линии и да шпионира за генерал ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН, твърдо убеден в нуждата от ТАКТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ. Преоблечен в цивилни дрехи, той е заловен и обесен за шпионаж. Хейл е действал сам, бил е доброволец, зад когото не е стояла никаква разузнавателна организация. Нещата остават на същия принцип много години.
По времето, когато младата държава се разширява на запад, проучвателните експедиции — на Луис и Кларк на северозапад, на Пайк — към Колорадо, са имали отчасти задачата да събират разузнавателни сведения. През 1832 г. капитан Бенджамин Бонвил потегля на експедиция отвъд Скалистите планини с поръчение да научи всичко за „воините във всяко племе или народ, които срещнеш“. До края на XIX в. единствената организация за събиране на сведения за конфликтите между армията и индианците са отрядите, известни като индиански скаути.
По време на първия международен конфликт на новата република — войната от 1812 г. с Великобритания, разузнавателна организация не съществува. През Мексиканската война през 1845 г. армията организира Мексиканско шпионско скаутско дружество — шайка мексикански бандити, които шпионират за Съединените щати.
По време на Гражданската война и двете воюващи страни имат служби за събиране на разузнавателна информация — Съединените щати (Северът) известно време разчита на цивилния АЛЪН ПИНКЕРТОН, а Конфедерацията (Югът) използва агенти доброволци, много от които смели жени (вж. БЕЙТС, АН; БОЙД, БЕЛ). По-късно през войната Съединените щати създават БЮРО ЗА ИНФОРМАЦИЯ под ръководството на полковник ДЖОРДЖ ШАРП. Въпреки че бюрото е само за Армията на Потомак, това е първата официална разузнавателна организация на американската армия.
По време на Гражданската война за пръв път се използва ВЪЗДУШНО РАЗУЗНАВАНЕ (вж. БАЛОНИ). Разузнаването играе изключително важна роля в битката при АНТИЕТАМ, но както пише АЛЪН ДЪЛЕС в „Изкуството разузнаване“ („The Craft of Intelligence“, 1963): „Няма големи битки печелени, губени или дори избягвани заради водещото място на разузнаването. Разузнавателните операции в по-голямата си част са съсредоточени към определени цели с временно значение.“
През 1885 г. най-сетне официално е създадено ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ (МИ) в американската армия, когато съгласно традицията военният министър задава въпрос за чужда армия и разбира, че военното министерство не може да отговори нито на този, нито на който и да е подобен въпрос. В очакване на нови въпроси военното министерство създава организация с помпозното наименование Управление за военна информация (Military Information (MI) — МИ) под командването на главния адютант. В управлението работят само двама души — офицер и секретар, натоварени със задачата да преглеждат внимателно вестници, доклади на Държавния департамент и други източници. (Три години преди това вече действа УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ.)
През 1889 г. армията за пръв път въвежда системата на постоянни военни АТАШЕТА, като изпраща офицери в БЕРЛИН, ВИЕНА, Париж, Лондон и Санкт Петербург. Тъй като средствата са недостатъчни, се назначават само богати офицери, които могат да се издържат сами. Необучени, често дилетанти, без познания в разузнаването, повечето от тези първи аташета предоставят малко ценна информация.
МИ обаче става все по-необходимо. По време на Испано-американската война от 1898 г. управлението действа като разузнавателна служба — изготвя карти, анализира получената от аташетата информация, изпълнява заявките на армейското командване. Сведенията на военните аташета за движението на войските се анализират, за да се осигуряват точни данни за военното министерство. След проучването на МИ за атмосферните условия в Куба, подготвено по настояване на Белия дом, се препоръчва да не се изпращат там войски до зимата поради омаломощаващия ефект, който тропическият климат ще има върху американските войници. Недоволен от неблагоприятния доклад, военният министър казва на ръководителя на МИ, че няма да получи повишение.
Известното „съобщение за Гарсиа“ — предмет на широко разпространеното вдъхновително есе на Елбърт Хубърд, е отнесено от офицер на МИ — лейтенант Андрю Рауън, на генерал Калисто Гарсиа-и-Инигес — главнокомандващ кубинската революционна армия. Капитан РАЛФ ВАН ДЕМЪН, друг офицер на МИ в Куба от времето на войната, става една от най-важните фигури в армейското разузнаване.