Выбрать главу

На Филипините след войната през 1898 г. Ван Демън събира разузнавателна информация за местните бунтовници и японците, предшественици на бъдещата война. Той открива, че бунтовниците планират да убият генерал Артър Макартър (баща на генерал Дъглас Макартър от Втората световна война).

Когато в армията се организира системата на Генералния щаб, МИ става вторият по важност отдел на Генералния щаб, което е повишение на статута (вж. Г–2 (G–2)), но поради бюрократични неуредици е причислен към армейския военен колеж и ефективната разузнавателна дейност запада.

Първа световна война

Когато Съединените щати влизат в Първата световна война, МИ е преобразувано в Управление на военното разузнаване (Military Intelligence — МИ) под командването на майор Ван Демън. Той създава първата широкомащабна армейска програма за ВЪТРЕШНО РАЗУЗНАВАНЕ за ловене на шпиони и лица, които бягат от военна повинност. Затова МИ подчинява и т.нар. Лига за защита на американците, чиито членове, без да имат права, подслушват телефоните и извършват обиски в службите на подозирани лица. Лигата е рожба на един чикагски рекламен агент. Ван Демън изпраща чернокожи агенти в негърските райони, за да проверят дали германците не се опитват да използват расовото напрежение. В МИ са създадени 2 главни отдела: РАЗУЗНАВАНЕ и КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ. Шифровъчното бюро е оглавено от лейтенант ХЪРБЪРТ ЯРДЛИ, който ще стане най-видният криптограф на своето време.

В лова на шпиони МИ открива важен таен германски агент — ЛОТАР ВИЦКЕ, заловен е в Мексико и се оказва доста „важна птица“.

Във Франция в състава на воюващия американски експедиционен корпус действа Разузнавателна полиция (РП) — събрани от кол и въже френски дезертьори и американски криминално проявени лица, говорещи френски. Отрядите на РП патрулират на предните фронтови линии със задачата да залавят шпиони и саботьори. Отделът по радиоразузнаване на РП прехваща германски предавания и следи американските съобщения, за да не се допуснат пробиви в системата за сигурност.

След войната МИ остава с намален състав и се заема с изготвянето на карти, с разчитането на аероснимки и с проблемите на адаптацията на демобилизираните военни. Едно от разузнавателните нововъведения от това време е радиоприемник за кавалерийските части. Когато Премиалната армия (ветерани, борещи се за изплащането на премии и пенсии) се отправя към Вашингтон през 1932 г., сътрудници на МИ се смесват с демонстрантите, за да съберат разузнавателни сведения.

През 1930 г. към Армейския свързочен корпус е формиран нов дешифровъчен екип под ръководството на УИЛЯМ ФРИДМАН, участвал в радиоразузнаването на фронтовата линия по време на войната. Той оглавява новосъздадената Служба за разузнаване на каналите за свръзка (СРКС), където се създават електромеханични устройства за кодиране и декодиране. СРКС има обекти в Тексас, в района на Панамския канал, на Хаваите и на Филипините. През 1940 г. Фридман и хората му разгадават основния японски дипломатически код, наречен ПЪРПЪЛ.

Втора световна война

В предвоенния период може да се каже, че армейските дешифровчици постигат истински триумф над японските шифровчици. Но той е много кратък, тъй като нападението над ПЪРЛ ХАРБЪР на 7 декември 1941 г. веднага е било изтълкувано като провал на разузнаването. Но това не е така. Провалът се дължи на неопитността на РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ (термин, който все още не се е употребявал) и на неспособността й да прецени, че ПРОДУКТЪТ и оценките за него трябва да се предават на висшето военно ръководство и Белия дом.

Освен с дешифриране разузнаването не се занимава с друго. „Преди Втората световна война, казва по-късно армейски генерал Джордж Маршал, външното ни разузнаване разчиташе на наученото от военните аташета по време на вечери или на обменената по време на кафе информация.“ В периода между двете войни армейски генерал Дуайт Айзенхауер казва: „Не се предвиждаха средства, с които да се посрещнат основните изисквания на системата по разузнаване — обширна организация от хора, които събират факти.“

Бързо развилите се структури — първо Координация на информация, а след това бързото й превръщане в УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) — възникват не от редиците на армията, а благодарение на усилията на полковник УИЛЯМ ДОНОВАН. Въпреки че на теория е под военен контрол, реално управлението се подчинява на Обединения комитет на началник-щабовете.

По това време МИ си остава разузнавателната ръка на армията, но задълженията й са по-скоро административни, отколкото оперативни. По-голямата част от действията й е съсредоточена във военен окръг Вашингтон, където проверява лоялността на гражданския и военния персонал във военното министерство и оказва помощ при осигуряване безопасността на правителствени сгради, мостове и обекти в района.