Затова в книгата може да се прочете както за такива известни „ръководители на разузнаването“, като Моисей и генерал Джордж Вашингтон, така и за съвършена неизвестната сладкарка от Сайгон или за френския шпионин, който написва „донесение върху кучешка кожа“. В енциклопедията са представени както Бюрото за информация от времето на Гражданската война в САЩ, просъществувало съвсем кратко време, така и Управлението за военноморско разузнаване на САЩ, действащо от 1882 г. до ден-днешен. Разделът за техниката на шпионажа обхваща различни исторически епохи и национални особености, като се започне от метода на тайнопис, изобретен от древните спартанци, и се стигне до космическите спътници от последното десетилетие. В книгата може да се прочете за Мата Хари, която трудно можем да наречем разузнавачка в пълния смисъл на думата, и за съветския полковник Олег Пенковски, от чиято информация се ползва американският президент Кенеди по време на Берлинската криза през 1961 г. и на Кубинската ракетна криза през 1962 г. (2 случая, когато САЩ и СССР са на ръба на ядрената война).
При работата над ръкописа на „Енциклопедия на шпионажа“ се наложи да вземем трудното решение, какво да не включим. Например какво да правим с т.нар. специални войски. Та нали те имат само косвено отношение към разузнаването. Затова решихме да включим в енциклопедията само определен брой статии, посветени на тези войски. Тук става дума за британското Управление за специални операции (УСО), американското Управление на стратегическите служби (УСС) и съветско-руските части спецназ. Ако УСО и УСС, действащи през Втората световна война, са извършвали предимно разузнавателно-диверсионна дейност, то руските спецназ са в оперативно подчинение на разузнавателните служби. Не са включени статии за британските Въздушнодесантни служби (ВДС) и Специалните корабни служби (СКС), за американските групи Делта, Зелени барети, за командосите на ВВС на САЩ и за морската пехота на ВМС на САЩ. Все пак те са не разузнавателни, а щурмови подразделения. Обикновено се занимават с щурмуване на здание, влак или самолет и обезвреждат терористи, спасяват заложници. Разузнаването в дейността им, ако съществува, има случаен характер. Започнахме работа над „Енциклопедия на шпионажа“ преди повече от десетилетие и проучихме много документи, разговаряхме с десетки действащи разузнавачи и историци. Оказа се, че това е адска работа, за която малко изследователи биха се хванали независимо от това, че шпионажът е играл основна роля в много важни събития в световната история. Написахме тази книга, уверени, че тя ще помогне на читателите по-добре да осмислят историята и съвременността. Трудно е да се пише за разузнаването, което векове живее рамо до рамо с измамата и с всякакъв род мистификация, която го обкръжава отвсякъде. Направихме всичко, което зависеше от нас, за да отсеем истината от лъжата, хвалебствените твърдения на шпионите и техните началници, преувеличаването и завишените оценки на специалните служби от това, което е било в действителност — реалните постижения и провали. Работейки над втората половина на XX в., имахме възможност да разгледаме такива архивни източници, които до неотдавна бяха засекретени. Но тъй като Студената война все повече клонеше към залез, Централното разузнавателно управление (ЦРУ) и Комитет государственной безопасности (КГБ) ставаха все по-открити. И не само те. Не толкова отдавна Агенцията за национална сигурност на САЩ — „ушите“ на американското разузнаване — разсекрети хиляди съобщения, прехванати и дешифрирани още през 40-те години. И това е само началото. Предвижда се да се снеме грифът за секретност на над 60 млн. документи. И въпреки това знаем, че съществуват много тайни в шпионския свят, че много триумфални постижения и горчиви поражения са скрити за хората и все още са засекретени. Други са открити, но едва преди десетилетие. Например блестящите дешифровъчни операции на съюзниците през Втората световна война — Ултра и Меджик. От началото на 30-те до началото на 70-те години цялата информация за тези в своята същност главни постижения на западното разузнаване бяха покрити с плътната завеса на тайната, макар че в детайли с операцията са били посветени стотици американци, англичани и десетки поляци и французи. Едва 4 десетилетия по-късно на по-голямата част от материалите (но не на всички) беше дадена гласност.