ККР, както и самото армейско разузнаване играят незначителна роля в Корейската война. Малката мрежа от корейски агенти, работещи на място за американците преди започването на войната, много бързо е разконспирирана. Армейското разузнаване е толкова зле подготвено, че не разполага дори и с парашути за потенциалните агенти. Те се обучават да скачат с парашут, като се хвърлят от задната страна на движещи се с висока скорост джипове. Почти всеки кореец, изпратен зад фронтовата линия било с парашут, било с гумени лодки, е убит или заловен.
Създаването на РАЗУЗНАВАТЕЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА (РУМО) през 1961 г. още повече разводнява дейността на армейското разузнаване. Пред РУМО е поставена задачата да осигурява разузнавателни данни на Генералния щаб. Същата година ККР се превръща в Корпус за разузнаване (името отново е променено през 1965 г.) с главна задача контраразузнаване в Съединените щати и в армейските поделения в страната и в чужбина.
Разузнавателните екипи са част от общата структура на американските войски във Виетнам. През 1965 г. голяма част от разузнавателните подразделения се оказват в т.нар. щаб по оказване на военна помощ на Виетнам. Други групи от военното разузнаване са разпръснати в страната както за събиране на разузнавателна информация, така и с цел контраразузнаване. Освен разузнавателния център в Сайгон има центрове за разпити и анализ на вражеската документация и материали. Разузнавателни патрули, покриващи голяма територия, доставят тактическоразузнавателни данни, но често броят на жертвите е много голям.
Военни разузнавачи работят с южновиетнамци и с агенти на ЦРУ по операция ФЕНИКС, предизвикала сериозни разногласия, тъй като официално оповестената й цел да омиротворява определени области често води до убийства на реални и мними врагове на активисти на Виетконг — действителни или само заподозрени. Множество операции по АГЕНТУРНО РАЗУЗНАВАНЕ са под контрола на ГРУПАТА ЗА ПРОУЧВАНЕ И НАБЛЮДЕНИЕ, която внедрява разузнавателни екипи на вражеска територия.
В САЩ контраразузнавачи от армията се присъединяват към ФБР в събирането на информация за групи, противници на войната. На всички демонстрации във Вашингтон сред тълпата облечени в дънки и тениски се открояват гладко избръснати, късо подстригани млади мъже с костюми и вратовръзки. Това са агенти от армията, които всъщност събират информация в съответствие с директивите на армейското разузнаване, изискващи армията да бъде в готовност да посрещне граждански безредици. В действителност това е част от кампанията, подета от администрациите на Джонсън и Никсън срещу антивоенните движения.
Събирането на разузнавателни сведения в страната довежда до съдебни процеси, в които армията е обвинена в противозаконно шпиониране на граждани и е подложена на сериозни критики от групи за защита на гражданските свободи. През май 1970 г. нервите на войниците от Националната гвардия не издържат и те откриват огън по студенти от Държавния университет в Кент, Охайо, които участват в демонстрация в знак на протест срещу разрастването на войната в Югозападна Азия. Убити са четирима, а осем са ранени. Въпреки че гвардейците нямат нищо общо с армейската програма за вътрешно разузнаване, стрелбата шокира висшите военни и програмата тихомълком е преустановена.
Както и цялата армия, така и военните разузнавачи искат да загърбят Виетнам. След войната започват и реорганизации. През 1984 г. цялото разузнаване е съсредоточено в Агенцията за армейско разузнаване. В рамките на реализацията на идеята за максимално приближаване на електронното разузнаване до бойната обстановка на тактическо равнище в армията се създават специализирани части за водене на бойно разузнаване и електронна война. Бойното си кръщение те получават по време на войната в Персийския залив през 1991 г. — най-електронизирания и компютризиран конфликт в историята.
Арника
Британско КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ за разузнавателните данни, получени от съветския полковник ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ. Вж. ПЪРПЪЛ.
Арнолд, Бенедикт (1741–1801)
Фармацевт и предприемач и един от най-изтъкнатите военни командири от времето на Войната за независимост на Северна Америка, а впоследствие и най-големият предател на своята страна.
Роден е в Норуич, Кънектикът. На 14 години бяга от къщи и участва във Френско-индианската война (1755–1763). След това открива книжарница и аптека. На 9 април 1775 г. влиза в редовете на Континенталната армия като полковник. Той е един от командирите на успешната атака срещу Форт Тикондерога в края на 1775 г. Ранен е тежко в сражението за Квебек в края на годината.