Червен оркестър
Германското название на антинацистката група Съпротива, а също и разузнавателна организация, действаща през годините на Втората световна война в Германия и ръководена от съветските специални служби.
Организацията е главният източник на информация за съветското разузнаване от окупираната от германците Европа. Състои се от няколко независими групи, създадени от ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. Членовете работят или са проникнали в ключови политически или военни служби, включително в германското Министерство на авиацията и икономиката, Главното командване на въоръжените сили, АБВЕРА — агенцията на германското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. Един от членовете на групата е офицер, който служи в Генералния щаб на германските военновъздушни сили, а друг работи в шифров отдел на началник-щаба на армията.
Подобно на повечето шпионски организации през войната Червеният оркестър повече създава легенди, отколкото доставя достоверни разузнавателни сведения. Легендите са затвърдени и от следвоенната съветска пропаганда, която издига Червения оркестър до олимпийски висини. Няма съмнение, че членове на мрежата са осигурявали ценни разузнавателни сведения за германската авиационна мощ и движението на армията на Източния фронт. Но военните сводки не поддържат твърденията, че мрежата е осигурила на Червената армия разузнавателна информация, която е струвала на германската армия 200 000 убити.
Историята на Червения оркестър е дълбоко трагична. Много от членовете са млади идеалисти — германци, които ненавиждат Адолф Хитлер. Фактът, че са германци, които са предали родината, събужда невероятна жажда за мъст при залавянето им. Те са били измъчвани и жестоко убивани — много от тях са обезглавени. Отношението на съотечествениците им към тях е различно. Много западногерманци ги презират за предателство на интересите на Германия, а комунистическите власти в ГДР едва ли не ги канонизират за помощта им към Съветския съюз.
Сред членовете е и американката Милдрид Фиш, родена в Милуоки, Уисконсин. В Уисконсинския университет тя се запознава с германски икономист Арвид Харнак. Оженват се и през 1929 г. тя заминава с него в Германия. Харнак е назначен за главен съветник в Министерството на икономиката и през 1937 г. става член на нацистката партия. По това време той вече е „скрит“ комунист и е възможно да е бил в контакт със съветското разузнаване.
Когато Хитлер идва на власт, Арвид и Милдрид Харнак съставят ядрото на групата Съпротива срещу нацисткия режим, която по-късно става основа на Червения оркестър. Те помагат на евреи да бягат от Германия и предават на руснаците и американците съответно от руското и американското посолство в Берлин икономическа разузнавателна информация. През септември 1939 г., в самото начало на Втората световна война, техните другари организират саботажи в германски фабрики и издават нелегален вестник.
Шпионажът се извършва от групи на организацията в Германия и окупираните Белгия, Франция и Холандия. Някои изследователи смесват Червения оркестър и ШПИОНСКИЯ КРЪГ ЛУСИ — съветска мрежа, която функционира в Швейцария и има групи в Испания и Югославия. Но, така или иначе, ядрото на Червения оркестър е в Германия, където до войната съветското разузнаване активно вербува агенти сред немските комунисти. Ръководители на довоенните шпиони са Леополд Трепер и Анатолий Гуревич, които използват обучени от руснаците радисти.
Връзка с Трепер и Гуревич поддържа Урсула Кучински (вж. СОНЯ), която по-късно помага на КЛАУС ФУКС и Александър Радо — основни членове на шпионския кръг Луси. Гуревич е офицер от ГРУ с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Кент. Той ръководи белгийската група в Брюксел. Трепер с кодовото наименование Ото е съветски РЕЗИДЕНТ за Европа. Според някои сведения той е назначен през 1937 г. на мястото на избягалия на Запад ВАЛТЕР КРИВИЦКИ.
На всички шпионски групи в Абвера дават общото наименование Червен оркестър. (Съществуват още Арденски оркестър и Морски оркестър.) Използването на музикалната метафора продължава и лидерът на мрежата е наречен Диригент, шпионският късовълнов предавател е ПИАНО, а радиооператорът — ПИАНИСТ. „Червен“ определя симпатиите на оркестъра, тъй като първият предавател, открит от Абвера, изпраща съобщения за Съветския съюз, а не за Великобритания. (Съветското разузнаване използва пиано и пианист в същия смисъл.) На 26 юни 1941 г., 4 дни след германското нападение над Съветския съюз, пеленгатор, задействан от Абвера в Берлин, открива таен радиопредавател, който е в контакт с Москва — вероятно действащ от Белгия. Трима от членовете на кръга са арестувани, но Трепер е освободен, тъй като германците приемат че е бизнесмен от Франция. Трепер (Големият шеф, както го наричат в Абвера) успява да предупреди някои от другите групи.