През юли 1942 г. следват нови арести. В Хамбург са набелязани 85 заподозрени, а в Берлин — 118. От първата вълна арестувани АГЕНТИ двама се самоубиват в ареста, 8 са обесени, а 41 — обезглавени. Сред обезглавените е и Милдрид Фиш Харнак. Последните й думи, записани от затворническия свещеник, били: „А аз обичах Германия толкова много.“ (През 1964 г. източногерманското правителство издава възпоменателни ПОЩЕНСКИ МАРКИ, с които оказва чест на нея и на други за работата им.)
От август до октомври 1942 г. германците започват „радиоигра“ с помощта на няколко заловени агенти, които не издържат на мъченията и дават съгласието си да им сътрудничат. За тази цел в ГЕСТАПО е сформирано специалното подразделение Зондеркомандо Червен оркестър (Sonderkommando Rote Kapelle).
В следвоенното изследване на ЦРУ за Червения оркестър се казва, че информацията им е щяла да бъде по-добре използвана от руснаците, ако не е било недоверието на Йосиф Сталин към всичко германско. Твърди се, че Червеният оркестър например е предупредил Съветския съюз за планираното германско нападение през юни 1941 г., но Сталин не обръща внимание на информацията.
Проучването на ЦРУ проследява дейността на Червения оркестър в Европа чак от 1930 г. По време на войната мрежата се разпростира извън Германия — в Белгия, Холандия, Франция, Швейцария и Италия. „Открити са следи, — се казва в проучването на ЦРУ, — … в Англия, Скандинавия, Източна Европа, Съединените щати и на други места.“
Трепер е заловен и ПРЕВЕРБУВАН. Той се връща в нелегалната Съпротива и се опитва да продължи изпращането на информация за Москва. Той остава жив.
През 1969 г. членовете на Червения оркестър посмъртно са удостоени със съветския орден Червено знаме.
Червена книга
КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ, дадено на японския супершифър, разгадан от американските криптографи във военноморското РАЗУЗНАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ.
Оригиналната „книга“ представлява серия от снимки, правени по време на КОНСПИРАТИВНО ПРОНИКВАНЕ или прониквания с взлом в японското консулство в Ню Йорк. „Операцията изискваше повече от едно посещение, — пише контраадмирал ЕДУИН ЛЕЙТЪН в книгата «А аз бях там» («And I Was There», 1985). — Беше толкова трудно с онези стари фотоапарати да преснимаш обемната кодова книга на японския флот.“ Книгата е намерена у вицеконсула, който според информацията на ФБР, предадена на УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ (УВР), в действителност е японски военноморски офицер.
Сътрудници на отдела за КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ към УВР проникват в службата на консула, отварят касата и снимат книгата страница по страница. Снимки от страниците са дадени на доктор Емерсън Хоуърт и съпругата му, които са специалисти по японски език и често превеждат за УВР. Семейство Хоуърт превежда книгата на английски. Преводът им отнема почти 4 години. След това материалът е обновен със снимки, направени по време на други прониквания в консулството през 1926 и 1927 г. Преведеният материал е събран в 2 тома, подвързани с червено платно. Оттук и названието Червена книга и Червен код. УВР предава двутомната Червена книга на военноморския отдел за кодове и шифри. Дешифрирането на Червената книга е възложено на Агнес Майер Дрискол — криптографка, която подобно на блестящия дешифровчик УИЛЯМ ФРИДМАН се е обучавала в лабораториите Ривърбанк. Агнес Дрискол се справя със задачата и в процеса на работата си подготвя друг специалист — лейтенант ЛОУРЪНС САФОРД, който ще стане главният „виновник“ за преминаване към машинната криптология.
Червени чорапки — Червена шапчица
Вж. УИЗНЪР, ФРАНК.
Черен
1. Термин, под които се разбира нещо тайно, секретно. Например черна програма (или операция) е засекретена програма (или операция). Същото се отнася и за някои видове апаратура, например черна кутия.
2. Термин, използван за определяне на надеждността или тайната на операция или организация, а не на сигурността на ПРИКРИТИЕ на тази операция или организация. В някои случаи терминът черен се използва за нещо незаконно скрито.