През декември 1916 г. след проведено разследване на уж направен опит за убийство на регента Александър в Солун Димитриевич е арестуван като заговорник. По време на процеса, за който сърбите твърдят, че е нагласен, той и двама негови поддръжници са осъдени на смърт. Екзекутирани са през юни 1917 г. През 1953 г. Върховният народен съд в Белград преразглежда делото и стига до извода, че Димитриевич и двамата му съратници са пострадали, без да са виновни, и посмъртно ги реабилитира.
Черна стая
1. Американска дешифровъчна служба, известна още като Криптографско бюро или Секция 8 на ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ. Създадена е през 1912 г. от блестящия криптограф ХЪРБЪРТ ЯРДЛИ. Държавният секретар Хенри Стимсън обаче нарежда тя да бъде закрита. Негови са думите: „Джентълмените не четат пощата си.“ Ярдли използва названието Черна стая в книгата си „Американската «Черна стая»“ („The American «Black Chamber»“, 1931).
Вж. КРИПТОГРАФИЯ.
2. Наименованието на френска секретна служба, създадена за преглед на пощата (cabinet noir — черен кабинет). Смята се, че началото на тази практика, станала „добра традиция“, е положено още през 1590 г., когато крал Анри IV създава пощенска служба в страната. Държавните чиновници отварят чуждите писма, прочитат ги и отново ги запечатват. Във връзка с това бързо се появява необходимост от добре подготвени специалисти по възстановяване на печатите. От друга страна, отварянето на писма дава тласък в развитието на криптосистемите — наука за шифриране и дешифриране. Въпреки че френските революционери през 1789 г. открито се изказват за забраната на черните стаи, те откриват т.нар. комитети за наблюдения (comites de surveillance), които се занимават също с отваряне на пощата както на явните роялисти, така и на заподозрените в симпатия на монархията.
Традицията на черните стаи не само преживява ерата на Наполеон, но и продължава и през XX в. Веднъж, за да докаже, че пощата се отваря и се чете, една французойка пише на мъжа си, който е чужденец, че в писмото е сложила 3 теменужки, без в действителност да ги слага. „Когато писмото пристига — пише Дъглас Порч в книгата «Френските тайни служби» («The French Secret Services», 1995), — в него наистина има 3 теменужки. Сътрудниците на Черната стая в даден момент се уплашват, че са ги загубили, и затова слагат в писмото трите теменужки, които в действителност не са били поставени от изпращача.“
Британците въвеждат също подобна тайна система за отваряне на пощата. (Вж. СЕМЕЙСТВО БОУД.)
Четвъртият
Условно название на съветски шпионин, за когото се смята, че е помагал на третия — (ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ), който на свой ред е работил с други двама: ГАЙ БЪРДЖИС и ДОНАЛД МАКЛИЙН. През 1963 г., когато Филби е разобличен като съветски разузнавач, представители на британските специални служби се заемат с търсене на четвъртия. Дълго време под подозрение е сър АНТЪНИ БЛЪНТ, високоценен изкуствовед и пазител на картините на Нейно величество кралицата на Великобритания. В края на краищата се установява, че Блънт и четвъртият са едно и също лице. Тогава тръгват хипотезите за петия. (Вж. КЕЪРНКРОС, ДЖОН; ХОЛИС, РОДЖЪР.)
Вж. ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ.