Според историка на разузнаването ДЕЙВИД КАН в книгата „Шпионите на Хитлер“ („Hitler’s Spies“, 1978) възникналите в Генералния щаб самостоятелни разузнавателни управления разделяли целия свят на 2 части по следния признак: „Хората, които носят ризите си загащени — на Запад, и които ги носят незагащени — на Изток.“
Щабквартирата на Чуждестранни армии — Запад отначало е в БЕРЛИН и управлението е много по-зависимо от АБВЕРА за разузнавателните си източници, отколкото Чуждестранни армии — Изток. След началото на войната през септември 1939 г. местят Чуждестранни армии — Запад в Цосен. По-късно разузнавачите се местят заедно с началника на Генералния щаб. През май 1940 г., когато германците нападат Франция, разузнавателното управление успява да засече 122 от общо 123 френски и британски дивизии във Франция.
Както Кан отбелязва: „Дейността им не беше съвършена. Веднъж изгубиха от поглед цялата белгийска армия, която се състоеше от половин милион войници.“ Въпреки че от Чуждестранни армии — Запад постъпват ценни разузнавателни сведения и преценки, управлението не успява да предвиди американо-британското нападение във Френска Северна Африка през ноември 1942 г. То е подведено от британската операция МИНСМИЙТ, чиято цел е била да създаде у разузнаването впечатлението, че е по-вероятно съюзниците да нападнат Балканите, отколкото Сицилия. Управлението не успява да предупреди за дебаркирането на съюзниците в Анцио и Нетуно. Било е подведено и за ДЕНЯ Д в Нормандия.
В Чуждестранни армии — Изток се получават по-добри резултати, отколкото в Чуждестранни армии — Запад отчасти поради различията в страните, географията и тактиката, използвана на Западния фронт, които са доста по-различни, отколкото в Съветския съюз. Вж. НИКОЛАЙ, ВАЛТЕР.
Чуждестранни армии — Изток
Fremde Heere Ost (Чуждестранни армии — Изток) — Дванайсето управление на Генералния щаб на германските въоръжени сили, отговарящо за ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ на Източния (Руския) фронт през Втората световна война. Управлението е създадено на 10 ноември 1938 г., когато Адолф Хитлер започва да гради планове за нападение срещу Съветския съюз.
Подобно на ЧУЖДЕСТРАННИ АРМИИ — ЗАПАД и това управление води разузнаване по най-различни направления, получавайки информация от много източници: агентура, радиопрехващане, въздушно разузнаване, наблюдения от предните линии и т.н. С подобна дейност се занимава и АБВЕРЪТ — разузнавателна служба на Главното военно командване, — но той има свои източници (агенти) и оперативни възможности.
Когато през септември 1939 г. на европейския театър на военните действия избухват първите боеве, базират Чуждестранни армии — Изток в Цосен, на 40 км южно от БЕРЛИН, където е разположена и полевата щабквартира на Генералния щаб. Когато германците нападат Съветския съюз през юни 1941 г., местят Чуждестранни армии — Изток с другите армейски части на Генералния щаб към щаба на фюрера в Източна Прусия, близо до езерото Мауерзее (сега езерото Мамри в Полша).
В Чуждестранни армии — Изток под командването на полковник РАЙНХАРД ГЕЛЕН, който става ръководител на това направление през април 1942 г., се постигат високи резултати в идентифицирането и преценката на съветските военни части, които се сражават срещу германските. Историкът на разузнаването ДЕЙВИД КАН отбелязва в книгата си „Шпионите на Хитлер“ („Hitler’s Spies“, 1978):
Прецизността и точността на Гелен бяха основните фактори за засилване на личния му авторитет и за промяна на традиционното негативно отношение на ръководителите на германската армия към разузнаването. Друг фактор е дискретната му подвеждаща пропаганда. Веднъж Гелен отпечатва брошура, в която, както се твърди, съумял „точно да предвиди намеренията на противника, в някои случаи няколко месеца напред“. Третият фактор са благоприятните обстоятелства. От зимата на 1942–1943 г. германците са в отбранителна позиция, което изисква повече знания за противника, отколкото при офанзива. Освен всичко друго мощта на германците отслабва и тъй като разузнаването дава възможност на един командващ да увеличи съществуващите си сили, германските генерали с облекчение приемат предложената от Гелен помощ.