Все пак кулминацията на съвместната операция между армията и АНС настъпва през 1967 г., когато генерал-майор Уилям Ярбъро изпраща съобщение до директора на АНС Маршал Картър, с което изисква АНС да представи информация за възможното чуждестранно влияние върху гражданските вълнения в Съединените щати, свързани с Виетнамската война. Тази операция на АНС получава КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ МИНАРЕ и включва подслушването на международните телефонни разговори, както и прехващането на телеграмите. По-късно един от директорите на АНС заявява, че от 1967 до 1973 г. АНС наблюдава международните разговори и телеграми на 1650 американски граждани и организации, а също и на почти 6000 чужденци и организации.
След убийството на защитника на гражданските права Мартин Лутър Кинг заподозреният убиец Джеймс Ърл Рей и семейството му са прибавени към списъка за наблюдение. По-късно са включени и заподозрени за трафик и пласиране на наркотици.
При Никсън се правят опити да се разшири участието на АНС във вътрешното разузнаване. (Вж. ПЛАН ХЮСТЪН.)
Операция Шамрок и всичко свързано с нея е прекратено през 1975 г. В началото на 70-те години Конгресът разглежда вътрешните шпионски действия на ЦРУ, а малко по-късно и на АНС. (Вж. КОМИСИЯ ЧЪРЧ и КОМИСИЯ ПАЙК.) Изглежда, е само въпрос на време, преди Конгресът или пресата напълно да разкрият размерите на 30-годишните усилия на АНС. На 12 май 1975 г. директорът на АНС ЛУ АЛЪН-МЛАДШИ подписва разпореждане, с което прекратява това, което председателят на Сенатската комисия по разузнаването Франк Чърч е нарекъл „вероятно най-крупното масово следене на американците в цялата история на страната“.
Шарп, Джордж (1828–1900)
Ръководител на разузнаването във федералната армия по време на Гражданската война в САЩ. Шарп е единственият специалист в своята област в Армията на Потомак — главната федерална военна сила. Благодарение на сведенията, получени с негова помощ, в края на краищата Северът нанася сериозно поражение на войските на генерал Робърт Лий по време на решаващата битка край Гетисбърг през юли 1863 г.
Преди войната Шарп е адвокат и работи в дипломатическата служба. На 11 май 1861 г. той става капитан в полицията на щата Ню Йорк. Призован е 3 месеца по-късно и е повишен в звание полковник към 120-и полк на доброволците от Ню Йорк.
В началото на 1863 г. е назначен за ръководител на ИНФОРМАЦИОННОТО БЮРО към Армията на Потомак. Шарп запазва този пост до края на войната през 1865 г. Хората му обработват огромно количество информация, която шпиони и дезертьори донасят от фронтовите линии на Южните щати. През декември 1864 г. той вече е бригаден генерал, а по-късно е произведен в генерал-майор.
След войната Шарп служи в Държавния департамент, откъдето го пращат на работа в Европа, и поддържа няколко адвокатски кантори в Ню Йорк.
Шварц, Майкъл
Офицер от американските военноморски сили, обвинен, че предоставя тайни на правителството на Саудитска Арабия.
Шварц е предаден на следствието за незаконно разкриване на секретна информация по времето, когато е бил в състава на американските военни съветници в Саудитска Арабия от ноември 1992 до септември 1994 г. Обвинен е в непрофесионално отношение към секретните документи, в даване на лъжливи изявления и в шпионаж. След като е определена дата за заседанията на военния съд, Шварц моли да му бъде позволено да напусне доброволно военноморския флот и да не бъде съден.
Позволено му е да напусне военноморския флот през декември 1995 г., като оттеглянето му „не е придружено с почести“.
Шевченко, Аркадий (1930)
Най-вишестоящият съветски дипломат, който търси политическо убежище на Запад. Шевченко е заместник генерален секретар на ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ, когато на 6 април 1978 г. емигрира. През двете години и половина на този пост е предавал на американското разузнаване секретна информация и документи за Съветския съюз.
Роден е в украинско миньорско градче. Баща му е лекар, а майка му — медицинска сестра. През Втората световна война баща му служи като лекар в Червената армия.
През 1949 г. Шевченко постъпва в Московския държавен институт за международни отношения, където се обучават бъдещите съветски дипломати. Дипломира се през 1954 г., но остава в института като аспирант. През 1956 г. постъпва на работа в Министерството на външните работи.