Първото му посещение в Съединените щати е за конференция през 1958 г. През 60-те години работи в Ню Йорк и в началото на 1973 г. вече е заместник генерален секретар на ООН по работата на Съвета за сигурност.
Докато си проправя път в съветската йерархия, разочарованието му от съветската действителност все повече расте. В мемоарите си „Да скъсаш с Москва“ („Breaking with Moscow“, 1985) Шевченко пише:
Седях на една маса с [Леонид] Брежнев, [Андрей] Громико и други членове на политбюро и научих много за хората, които бяха господари на Съветския съюз. Видях колко лесно наричат порока добродетел и колко лесно отново променят думите си, как лицемерието и корупцията са проникнали и в най-незначителните аспекти от живота им, в каква изолация от населението управляват. Громико например не бе стъпвал на улиците на Москва почти 40 години. Другите не бяха по-различни. В позлатените, но тихи коридори на Кремъл бе създаден един музей, музей на идеи, които се виждаха, но бяха закърнели и неподвижни, също като вкаменелост на муха. Онези, които бяха изградили кариерите си, запазвайки тези реликви, бяха принуждавали съветските хора да повярват в една социална система, която се гради на мит и утопия… Кремъл бе последното място на света, където човек можеше да очаква прямота, честност и откритост.
През 1974 г. Шевченко се обръща към американски офицери и признава, че иска да избяга в Съединените щати. След като го убеждават да остане в Организацията на обединените нации и да предава разузнавателна информация за руските намерения, той получава американското КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ Анди.
Най-сетне, убедени, че руснаците го подозират, американците му разрешават да избяга. Една петъчна вечер, на 6 април 1978 г., показвайки, че уж се отправя към извънградската вила на съветските дипломати в Лонг Айлънд, Ню Йорк, Шевченко изчезва по пътя. Жена му и дъщеря му не пожелават да тръгнат с него. (Той се жени повторно същата година).
Шеймов, Виктор (1946)
Сътрудник на Осмо главно управление на КГБ, специалист по криптография и РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ, избягал на Запад.
През 1969 г. Шеймов завършва Московския държавен технически институт Бауман със специалност инженер-конструктор на космически апарати и ракети. След това работи над космическите бойни средства в института за научни изследвания към Министерството на отбраната. През 1971 г. постъпва в КГБ и е назначен в Осмо главно управление, а по-късно — в Първо главно управление (външно разузнаване). Обслужва каналите за връзка, с чиято помощ ЦЕНТЪРЪТ се свързва с резидентите на КГБ, пръснати по целия свят. Връща се в Осмо главно управление през 1976 г. и работи като шифровчик.
Разочарован от съветската система, Шеймов се свързва с американски служители в Москва и през 1980 г. ЦРУ урежда бягството му от Москва заедно със съпругата и дъщеря му.
Историята за кариерата на Шеймов в КГБ е разказана в автобиографичната му книга „Кула от тайни“ („Tower of Secrets“, 1993).
Шеленберг, Валтер (1910–1952)
Германски висш сътрудник на специалните служби на нацистка Германия, а след разпускането на АБВЕРА (германското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ) през 1944 г. — ръководител на външните операции на обединените германски разузнавателни служби.
Разузнавателната кариера на Шеленберг започва през 1933 г. в СС. Отначало работи в КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО. През юни 1944 г. е назначен за директор на IV отдел (външно разузнаване) на Главното управление за имперска сигурност (ГУИС) със звание бригаденфюрер от СС. (Той е най-младият генерал в СС по това време.) Шеленберг лично ръководи подготовката и лично участва в операцията, която води до ИНЦИДЕНТА КРАЙ ВЕНЛО. Отговаря за опита да бъде отвлечен Уиндзорският херцог от Португалия (операция ВИЛИ). Знаел е за РИХАРД ЗОРГЕ и е следил неговото развитие. Съпричастен е в операция ЦИЦЕРОН. А в края на войната се занимава с „продажба“ на евреи и други затворници в концлагерите. От средата на 1944 г. към Шеленберг преминават функциите за разформироване на Абвера.
Историкът на разузнаването ДЕЙВИД КАН пише в книгата „Шпионите на Хитлер“ („Hitler’s Spies“, 1978): „Шеленберг беше млад и обаятелен есесовец, изглеждаше чудесно в черната, обшита със сребро униформа…“ Той получава длъжността ръководител на IV отдел едва 31-годишен преди всичко благодарение на „своя ум, находчивост и преданост“. Хю Тревър-Роупър критикува Шеленберг в книгата „Последните дни на Хитлер“ („The Last Days of Hitler“, 1947): „На фона на доста ограничените есесовски началници Шеленберг се открояваше и се хвалеше с това… макар и в действителност да беше доста посредствен…“