Шеленберг е ценен от ХАЙНРИХ ХИМЛЕР и РАЙНХАРД ХАЙДРИХ (негов пряк началник) и редовно се среща с Хитлер. След убийството на Хайдрих той се смята за кандидат за ръководител на ГУИС, но е отхвърлен като прекалено млад и непоследователен нацист. ГУИС се оглавява от ЕРНСТ КАЛТЕНБРУНЕР. Независимо че му е подчинен, Шеленберг има пряк достъп до Хитлер (през главата на Калтенбрунер).
С наближаването на края на войната той се опитва да повлияе върху Химлер да започнат преговори с неутрални посредници за капитулацията на Германия пред западните съюзници. Той се надява, че Химлер ще наследи Хитлер като държавен глава. Освен това помага и да бъдат освободени някои от затворниците в концлагерите. На 30 април 1945 г. Калтенбрунер го освобождава от поста началник на IV отдел. По това време Хитлер изгонва Химлер от редиците на нацистката партия за опит да води без разрешение мирни преговори със Запада. Шеленберг влиза в правителството на адмирал Карл Дьониц, съставено същата нощ след самоубийството на фюрера. А седмица след края на военните действия той се оказва в Швеция, където все още се опитва да води преговори за капитулацията на Германия.
По време на Нюрнбергския процес Шеленберг е оправдан по всички обвинения освен по 2 — за членството му в СС и СД, които с постановление на международния трибунал са обявени за престъпни; за убийството на руски военнопленници без съд и присъда. Впрочем съдът взема под внимание опитите на Шеленберг да окаже помощ на затворниците в концлагерите и го осъжда на 6 години затвор. Скоро след като е освободен през юни 1951 г., той завършва книгата си „Мемоарите на Шеленберг“ („The Schellenberg Memoirs“) Умира година по-късно от заболяване на черния дроб.
Шелепин, Александър (1918)
Председател на КГБ от декември 1958 до ноември 1961 г. Шелепин завършва Московския институт по история, литература и философия. През войната командва партизански формирования. През 1943 г. е един от ръководителите на съветския комсомол, а от 1952 до 1958 г. е първи секретар на ЦК на тази организация. През 1954 г. придружава Никита Хрушчов по време на визитата му в Китай.
След това Шелепин е назначен за председател на КГБ (той е вторият председател на това специално ведомство след смъртта на Сталин). Хрушчов го назначава, тъй като е недоволен от работата на неговия предшественик ИВАН СЕРОВ, при когото няколко сътрудници на КГБ са избягали на Запад. Шелепин се опитва да възстанови пострадалия авторитет на органите на Държавна сигурност след края на Сталиновата епоха. Той уволнява или понижава в длъжност много високопоставени сътрудници на КГБ и ги заменя с млади партийни и особено с комсомолски кадри.
През ноември 1961 г. преминава на работа в Секретариата на ЦК на КПСС, откъдето според някои сведения все още контролира дейността на специалните служби. Председател на КГБ е неговото протеже ВЛАДИМИР СЕМИЧАСТНИ. През 1962 г. Шелепин вече е първи заместник министър-председател. Той е един от основните участници в преврата срещу Хрушчов от октомври 1962 г. — сигурно е повлиял на КГБ да окаже подкрепа на заговорниците.
Шелепин вероятно е очаквал да стане първи секретар и де факто глава на правителството след свалянето на Хрушчов. Александър Солженицин предполага, че той е бил изборът на оцелелите сталинисти в правителството, които задават въпроса, какъв „беше смисълът да сваляме Хрушчов, ако не да върнем сталинизма?“.
Наградата за Шелепин е избирането му за член на политбюро. Но той все още храни амбицията да стане „пръв сред равни“. Колегите му в политбюро го наблюдават внимателно и се стремят да обуздаят амбицията му. Той остава сред тях до 1975 г., когато изненадващо е отстранен от властта.
Шербиус, Артур
Германец, изобретател, създател на машината ЕНИГМА — първото електромеханично устройство за шифровани съобщения. Той създава машината на принципа на РОТОРИ, които променят позицията си винаги когато се натисне клавиш на дадена буква, за да се постигне различен, избран по случаен признак буквен заместител. Машината е била предназначена за търговски цели. Пълното название е Лампова шифрова и дешифрова машина „Енигма“. Възможностите на машината са показани за пръв път през 1923 г. Широкото й признание идва едва след няколко години.
Идеите на Енигма използва и доразвива шведският изобретател БОРИС ХАГЕЛИН. Шербиус фалира и умира, преди да бъде намерено практическото приложение на машината във втората половина на 20-те години във въоръжените сили на Швеция и Германия.